Невъзможната германско-руска любов

Подобно нещо не се бе случвало отдавна – германски политици да приветстват постъпка на руския президент Путин, пише Дойче веле. Дали помилването на Михаил Ходорковски може да доведе и до трайно затопляне на германско-руските отношения?

Германско-руските отношения напоследък определено не са в най-цветущо състояние – най-вече заради възлови въпроси като демократичните реформи и човешките права в Русия. Именно заради това германският президент Йоахим Гаук реши и да бойкотира откриването на зимната олимпиада в Сочи. Към пъзела на усложненията освен това би трябвало да се добави поведението на Москва около събитията в Украйна: Путин толкова дълго саботираше подписването на споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС, че накрая Киев реши да замрази проекта.

На фона на критиките и блокадите изведнъж обаче се случи нещо неочаквано: руският президент реши да помилва бившия шеф на концерна „Юкос“ и отявлен критик на Кремъл Михаил Ходорковски. С което успя да спечели благосклонността на германските политици. Канцлерката Ангела Меркел приветства освобождаването на Ходорковски, а външният министър Франк-Валтер Щайнмайер определи това като „добър знак“. Социалдемократът Ролф Мюцених пък заяви, че амнистията за активистите от „Грийнпийс“ и изпълнителките от „Пуси райът“ откриват нов шанс за интензивни разговори с Москва.

Мюцених обаче не пропуска да отбележи, че не може да става и дума за някакво затопляне на отношенията, тъй като решението на Путин е продиктувано повече от сметкаджийство, отколкото от милосърдие. След по-малко от два месеца в Сочи започва Олимпиадата, заради която Путин отнесе много критики. И германският външен министър Щайнмайер неслучайно говори за „очевидна връзка“ между двете събития – игрите в Сочи и помилването на Ходорковски.

Намеренията на Ходорковски

Освобождаването на Ходорковски безспорно предизвика еуфория, но както отбелзява доскорошният отговорник на германското правителство за връзките с Русия Андреас Шокенхоф, помилването не отменя факта за политическата присъда на Ходорковски. „Затова трябва да продължим да критикуваме тази форма на направлявано от политиката правосъдие в Русия“, настоява Шокенхоф.

И Ходорковски направи точно това. Непосредствено след освобождаването си в интервю за московското списание „The New Times“ той изтъкна, че „в руските затвори има още много хора, които трява да бъдат освободени, и на първо място Платон Лебедев“. Лебедев бе съдружник на Ходорковски в „Юкос“ и бе осъден заедно с него.

Андреас Шокенхоф от своя страна припомня, че освен няколкото по-известни случая – на Ходорковски, на „Пуси райът“ и на правозащитниците от Грийнпийс – в руските затвори лежат и други осъдени, които имат право на справедлив процес.

Един излиза, друг влиза

Такъв е например казусът с руския геолог Евгений Витишко. Той е част от група екоактивисти, които се обявиха срещу олимпийските игри в Сочи. В деня, в който беше освободен Ходорковски, Витишко бе осъден на три години заточение в трудов лагер за нарушение на изискванията в условната му присъда. Процесът бе безспорно политически, гласи категоричното становище на правозащитните организации.

„Това са конкретни хуманитарни случаи, за които трябва да се погржим“, призовава социалдемократът Ролф Мюцених. „От друга страна обаче трябва да положим всички усилия за обсъждане на общите интереси в международната политика с отговорните лица в Москва и да продължим да прилагаме предложенията, направени за модернизация на обществото.“ Андреас Шокенхоф на свой ред заявява, че независимо от мотивите на Кремъл, шансът не бива да се изпуска: „Трябва да подадем ръка на Русия и да ѝ предложим сътрудничество, тъй като Германия и ЕС имат интерес от това Русия да се превърне в модерна, правова и отворена държава, която да се бори ефекетивно срещу корупцията“. От тази гледна точка сегашният момент може би наистина е ключов: и двете страни се стремят към подобряване на отношенията.