Свети Йосиф: историята на една коледна кариера

Съпругът на Мария дърводелецът и рибар Йосиф, който е живял преди около 2000 години в градчето Назарет в Галилея, е второстепенна фигура от гледна точка на Светото писание. Но не и от гледна точка на изкуството.

В Светото писание Свети Йосиф се споменава случайно само в Евангелията от Лука и Йоан, и малко по-често – в Евангелието от Матей. За теолозите неговата роля на съпруг на Мария, но както по всичко личи не и на баща на нейното дете, не е била лишена от определена двусмисленост. Но историята на европейското изкуство посвоему е оценила тази фигура. Любопитно е как се е трансформирал образът на Свети Йосиф през различните епохи.

Фигура, без която може

„Класическата иконография може спокойно да мине и без него“, споделя изкуствоведът от Кьолн Томас Близневски. В ранните християнски изображения Йосиф въобще отсъства. Ако въобще някъде намира място, той е представен като задрямал в ъгъла старец. Даже магарето и волът имат по-голяма роля. Но през ХІV век положението се променя коренно: Йосиф заема мястото си редом до Мария, двамата коленичат пред люлката на младенеца Христос.

„Това не е свързано с евангелския текст, а с виденията на популярната света Бригита Шведска“, разказва Близневски. Бригита е извършила поклонение във Витлеем. Когато тя се е молила в пещерата, където се е родил Исус, тя е видяла – Мария и Йосиф.

Новият Йосиф

Европейската култура, която е била на прага на епохата на Ренесанса, приема „новия Йосиф“ с разтворени обятия. През ХV век опекунът и възпитател на Исус, бащата на „Светото семейство“ се превръща в един от най-популярните светци в Европа.

Неговите изображения впечатляват със своето разнообразие и човечност. Йосиф защитава Мария и Младенеца, търси място, където те могат да спят, пали огъня. На знаменития църковен олтар в градчето Бад-Вилдунген Йосиф е изографисан как приготвя супа за току-що родилата Мария.

Но Йосиф не само готви. На анонимните картини, нарисувани от рейнските майстори през ХV-ХVІ век ние виждаме Йосиф като любящ и грижовен баща, който попива Младенеца и простира пеленки. В музея на град Базел се съхранява изображение, на което Йосиф суши пеленки край огъня, а навън е зима.

Глава на семейството и възпитател

От католическата църква Йосиф получава официалната титла „Nutritor Domini“ – „Глава на семейството и възпитател на сина Божи“. Пикът на популярността на Йосиф е бил свързан с актуалните преди 500 години вярвания, дошли още от варварската епоха, според които, детето става пълноправен член на общността, след като бъде признат от бащата. Бащата трябва първи да повие и нахрани бебето. Ако той не направи това, т.е. не е приемал новороденото, то е било обречено на смърт. Това езическо право на бащата, по същество убийство, е било обявено извън закона едва в края на ХV век. Църквата винаги е забранявала подобни обичаи.

През ХVІ век Йосиф се подмладява

Йосиф е на върха на своята известност в Испания през ХVІ век. Неговите изображения стават все по-човечни и чувствени. Ако през ХV век той е представен като старец, с което се подчертават неговите платонически отношения с Мария, през ХVІ век пред нас се изправя един млад и обаятелен Йосиф.

Прекрасен образ на Свети Йосиф ни е завещал Ел Греко. Той може да бъде видян в капелата Сан-Хосе /т.е. Свети Йосиф/ в Толедо. Там той е на около 30 години, а Исус на четири. Предполага се, че Ел Греко е запечатал там себе си и своя син.

И „покровител на трудещите се“

Йосиф е бил изключително популярен светец сред обикновения народ. Дърводелец, той е бил почитан от всички майстори. Следващата важна глава в тази история – ХІХ век. В епохата на индустриализацията Йосиф става покровител на работниците. Днес малцина са тези, които си спомнят, че Първи май – не е само „Ден на труда“, както е в Германия, България или Русия, или Ден на международната солидарност на трудещите се, но и ден, в който почитаме Свети Йосиф.