Дългият път на Сърбия към ЕС
Преговорите за присъединяването на Сърбия към ЕС трябва да започнат на 21 януари 2014. Пътят дотук не бе лек, нито пък кратък. Предстоящите разговори също няма да са лесни. Коментар на Драгослав Дедович от Дойче веле.
На вратата на ЕС този път чука едно „лошо момче“. За да му отворят, то би трябвало най-напред да убеди строгите германски пазачи в честните си намерения. Преди броени дни всички членове на Общността, включително Германия, признаха, че „сръбското момче“, което в миналото често бе определяно като непослушно, притежава способността да се променя.
От средата на 2012 в Белград управляват някогашните непримирими националисти, които разполагат с комфортно мнозинство. Точно това правителство подписа споразумението с бившата сръбска провинция Косово, уговорено с посредничеството на Брюксел. Това бе значителен външнополитически успех за ЕС. А ето, че сега идва и наградата за Сърбия.
Спомените още са живи
Германските политици също си дават сметка за важната стратегическа роля на Сърбия на Балканите, въпреки че на сайта на германското външно министерство липсва ясна оценка на двустранните отношения между Белград и Берлин. Докато германско-албанските отношения се определят като „тесни и партньорски“, тези с Хърватия като „отлични“, берлинските дипломати назовават „подкрепата за политическия и икономическия реформаторски курс на Сърбия“ като ядро на отношенията с Белград. Това не е случайно. В езика на дипломатите много често по-интересно е това, което се премълчава. Казано с други думи: отношенията с Белград са сложни.
Не само Берлин обаче гледа критично към Белград. Същото важи и в обратната посока. В Сърбия не са забравили „милосърдния ангел“ – оригиналното име, с което НАТО назова през 1999 своите почти тримесечни въздушни нападения с германско участие, в рамките на които бяха убити повече цивилни граждани, отколкото войници. И ако в днешна Сърбия две трети от населението подкрепят присъединяването към ЕС, почти толкова са тези, които са против членството в НАТО.
Сръбските националисти периодически отправят към демократична Германия упреците, че провежда спрямо Сърбия политика на „Четвъртия райх“, т.е. на континентално доминиране. Те тълкуват противоположността в позициите при двете световни войни, както при конфликта от 1999-та като свидетелство за последователността на антисръбската политика на Берлин. В този контекст политиката на Сърбия от 1990-те години се разглежда като безспорна, макар да е отговорна за клането в Сребреница през 1995. Мнозинството сръбски граждани има по-диференциран подход към нещата, но в страната продължава да се шири латентен скептицизъм спрямо Германия, който до голяма степен се покрива с евроскептицизма.
Недоверието трябва да остане в миналото
В Белград знаят, че отношенията с Берлин ще бъдат много важни за успеха на присъединителните преговори с Брюксел. А те няма да са леки, защото Сърбия е изправена пред огромни изпитания: финансите ѝ са в окаяно състояние, корупцията и сенчестата икономика са навсякъде, инфраструктурата е зле, правосъдието е неефективно и податливо на влияние. Същевременно страната е в центъра на стратегическите интереси на германските помощи за развитие на Балканите. Германия е най-големият европейски донор и след Италия – най-важният икономически партньор на Сърбия. Сегашното ниво на двустранните отношения няма да бъде достатъчно за решаващата фаза на преговорите с ЕС. Хладният тон и смятаните за сурови изисквания от Берлин, както и нерядко тиражираният от сръбските медии образ на „гадните германци“ би трябвало деликатно да се преодолеят и да се заменят в следващите години с почтено партньорство. Крайно време е на латентното взаимно недоверие да се сложи край. Защото извън техническото ниво на преговорите с Брюксел политическият път на Белград към ЕС минава най-вече през Берлин, който вече е уморен от разширяването на Общността.
