Другарят Мандела

СССР помогна с финанси, оръжие и подготовка на Нелсън Мандела за свалянето на режима на апартейд в ЮАР. Но за това изтъкнатият южноафрикански лидер така и не разказа.

На 6 декември 2013 година Южно-африканската комунистическа партия(ЮАКП) заяви: „В момента на арестуването през август 1962 година, Нелсън Мандела не беше просто член на партията, която тогава беше в нелегалност, но и член на Централния комитет. За нас, южноафриканските комунисти, другарят Мандела завинаги ще остане символ на огромния принос на ЮАКП в освободителната борба”.

За „кратковременното” членство на Мандела в компартията в началото на 1960-те години беше отдавна известно, както и за това, че ЦРУ помогна на Специалния (политически) отдел на полицията на ЮАР да задържи неуловимия нелегален деец именно защото го смяташе за опасен комунист. Остават два въпроса: защо Мандела стана член на компартията, и защо до края на живота си отхвърляше връзките си с нея?

През 1961 година Мандела реши да създаде бойно крило на Африканския национален конгрес (АНК). За това бяха необходими пари и оръжие, и през 1962 година Мандела замина в чужбина да търси помощ от съмишленици. Според един от кураторите на политиката на СССР в Африка Василий Солодовников, „АНК получаваше оръжие единствено от СССР, ГДР и други социалистически страни. Там се обучаваха бойци и командири. Съветски и кубински военни подготвяха бойци в лагери на АНК в Ангола”.

Но вече на съда в Претория през 1964 година Мандела отричаше принадлежността си към комунистите. Това също може да бъде обяснено: просто на „патриот на Африка биха дали по-малка присъда затвор, отколкото на комунист. Но властите твърде много знаеха за връзките му със СССР и Мандела беше осъден на доживотен затвор за организиране на въоръжена борба „с подкрепа на външни сили”.

След като дойде на власт, АНК изработи свой път в политиката. Но в състава на ръководството на страната останаха и лидери с двойна партийна принадлежност. Сред тях беше близкият приятел на Мандела, Рони Касрилс, член на АНК и ЮАКП, който през1964 година премина военна подготовка в Одеса и много години активно използваше теорията на практика.

През 1994 година, вече след победата срещу режима, той беше назначен за заместник-министър на отбраната, а през 2004 година стана ръководител на специалните служби на ЮАР. Онова, за което Мандела предпочиташе да мълчи, Касрилс открито описа в автобиографията си „Armed and Dangerous“ (1993). В нея той подробно пише за това, колко близки са били политическите позиции на АНК и ЮАКП.
Впрочем, още в затвора Мандела надхвърли рамките на отделна партия, а след като беше освободен, стана много повече, отколкото „баща на нацията”. Неговите спорни методи на борба и бившите съюзници вече отдавна станаха история, за която в новите политически условия е по-добре да не се напомня. И той не напомняше. Та нали в крайна сметка Мандела постигна всичките цели на живота си.

И последни почести му отдаваха всички – и комунисти, и капиталисти, пише Гласът на Русия.