10 странни езика, измислени по странни причини
Повече от 6909 езика се говорят по света. Това твърдят учените от Американския летен институт по лингвистика с традиции в изследването на писменото и говоримо слово от 1934, пише Радио Fresh!. Някои други изследователи предполагат, че езиците на Земята са почти 10 хиляди.
При толкова много азбуки, думи и писмени знаци усилието да бъде измислен цял нов език се струва на мнозина странен начин човек да прекара времето си. Обаче винаги има защо.
Хората измислят езици по научни, културни и художествени причини. С тях те изпробват теории за това как работи човешкият мозък, помагат на други хора да общуват, опитват да подобрят съществуващите начини на изразяване или да докажат някаква теза.
Тук ви представяме 10 от най-необичайните езици, измислени в различни епохи от човешката история.
1. Клингонският – може би най-известният в света език на художествени герои. Говори го фантастичната раса извънземни от популярния американски сериал „Стар Трек” – първите извънземни, с които в сюжета на филма земляните осъществяват контакт. Днес доста добре успяват да го говорят някои от най-големите фенове на филмовата поредица. Наблюдателите смятат, че лингвистът Марк Оукранд, измислил клингонския, умишлено е добавил сложни правила и звуци, рядко срещани в по-разпространените човешки езици. Една възможна трудност за всеки, който иска да общува на клингонски, е, че понеже е реч на извънземните, в него липсват много обичайни за хората на Земята изрази. На клингонски има няколко различни думи за „бия се”, но няма „здравей”. Най-близкият еквивалент на „здравей” е „какво искаш?”. Славата му е толкова голяма, че миналата година в Холандия бе представена опера на клингонски език.
2. Есперанто – най-успешният международен спомагателен език до днес. Над 2 млн. души по света го говорят. Създаден е през 19 век от полския лекар Людвиг Заменхоф, чиято идея била да намали международните спорове, като създаде общ език, лесен за научаване и политически неутрален. Есперанто става популярен през Първата световна война, но тоталитарните режими в нацистка Германия и СССР преди Втората световна го клеймят като шпионски и конспиративен. През 50-те години е реабилитиран, а днес го говорят в 115 държави, главно в Европа, Източна Азия и Южна Америка. Въпреки, че не е официален език в нито една страна, есперанто е признат от ЮНЕСКО още през 1954.
3. Новговор, написан от Джордж Оруел за романа му „1984”. В книгата тоталитарното правителство работи за това да замести английския език с новговор. Целта на догматичната власт е „да стесни обхвата на мисълта” на обществото. Езикът не съдържа думите „свободен” и „свобода”, така че идеята за свобода да бъде буквално немислима. Вместо да създава нови думи, правителството в култовата антиутопия полага усилия да унищожава познати изрази, представи и мисли.
4. Куеня – вероятно един от последните 20 измислени езика в света. Негов автор е Джон Р.Р. Толкин, който го включва в сюжета на култовата фентъзи поредица „Властелинът на пръстените”. Това е церемониалният език на елфите, който в екранизацията на поредицата сме чували от героя на Орландо Блум – Леголас. Най-сложният език е от всички, измислени от Толкин. Всъщност Средната земя в сюжета на книгите за властелина е измислена за езика куеня, а не обратно. Толкин започва да пише историите си, за да снабди езика с богата история, със специален фантастичен бекграунд. Според британския писател куеня е неговият опит да създаде възможно най-красивия език, който човек може да си представи. Звученето и граматиката са взети предимно от финския, латинския и гръцкия, които според Толкин са най-красиви.
5. Солресол. Той е разработен от французина Франсоа Сюдре през първата половина на 19 век. Съставен е изцяло от 7-те срички, с които се обозначават имената на музикалните ноти (до, ре, ми, фа, сол, ла, си). Това означава, че думите в него могат да бъдат изписвани с ноти и че езикът може да се комуникира с пеене. Ако бъдат изобразени със седем различни цвята, сричките в него стават лесно четими за неграмотните хора.
Солресолът се смята за добър пример за международен спомагателен език – той е умишлено опростен, за да направи комуникацията в света по-лесна. Така и не намира популярно приложение, но до днес има хиляди фенове.
6. Токи пона. Създаден през 2001. Според хипотезата на Сапир-Уорф (двама американски лингвисти), известна още като принцип на лингвистичната относителност, мислите и възприятията на човека може да бъдат оформени от езика, който той говори. Токи пона е интересен опит, базиран на тази теория. Идеята му е да опрости сложният живот на хората, като им предложи много лесен метод за изразяване – само от 123 думи, които могат да бъдат съчетавани, за да се получат по-сложни. Така „щастлив” на токи пона става „чувствам добре”, алкохолът е „луд вода”, а геологията – „земя познание”. Въпреки че много лесно се учи, езикът има сериозни проблеми при изразяването на по-сложни нюанси на значението.
7. Лаадан. Д-р Сузет Хаден, професор по лингвистика, измисля този език като друг вид тест за споменатата по-горе хипотеза на Сапир-Уорф. В този случай тя изследва твърдението, че човешките езици не са адекватни на начина, по който се изразяват жените. Създава лаадан през 1982, за да позволи на хората да изразяват с думи неща, които на английски може да бъдат пресъздадени само с езика на тялото или с тона. Така например едно изречение в него може да съдържа специална дума, която показва, че то е било изказано с цел да бъде предупреждаващо. Лааданският език съдържа много различни начини да се изразяват емоциите. В него има съществително, което означава „щастие по повод”, и друго, което значи „щастие без повод”. Освен това има и специална дума за „аз съм ядосан поради някаква причина, но нищо не може да се направи по въпроса”.
8. Лингуа игнота. Това е един от първите езици, чийто автор е конкретна историческа личност. Измислен е от германската игуменка Хилдегард от Бинген през 12 век. Името му на латински означава „непознат език”. Вероятно е използван от немската абатиса и останалите монахини в обкръжението й като таен език, въпреки че точната му цел до днес остава неясна. Хилдегард е била писателка и добре подготвена композиторка. Някои думи от езика й често са били използвани в музикалните й творби. След себе си тя е оставила речник от 1000 думи, повечето от които са религиозни или медицински термини.
9. Енохиански. По името на старозаветния патриарх Енох. Този език се появява през 16 век в серия от книги на астролога Джон Дий и гадателя Едуард Кели. Според Дий това бил езикът, който Бог използвал, за да създаде света, и който след това постепенно еволюирал, като се превърнал в юдейския в Стария завет на Библията. Дий и Кели твърдели, че този език им е разкрит от ангели. Той бил дошъл на света със своята специална азбука, която двамата му автори използвали в написани от тях книги с магии. Модерните критици отбелязват, че езикът в граматично отношение има много повече общо с английския, отколкото с иврита. Въпреки това през 20 век той става известен и днес се употребява от някои окултисти.
10. Е-прайм – език, създаден, за да докаже философска теза. Той е версия на английския, която забранява всички форми и времена на глагола „съм” (to be). Дейвид Бурланд-младши го предлага като допълнение на семантичните идеи на полския философ, инженер и експерт от тайните служби Алфред Кожибски няколко години след смъртта му през 1950. Целта е е-прайм да бъде използван, за да засили критичното мислене и да направи изразите по-ясни. Така вместо „това е ужасен филм” човек трябва да каже „не харесвам филма”. „Ти не си прав” се замества с „не съм съгласен с теб”. Авторът е смятал, че по този начин ще е по-лесно на говорещия и на слушателите да разграничават факта от мнението.
