С новия кабинет: по-скоро застой!

Германската икономика е моторът, който тегли цяла Европа. Износът, пазарът на труда, данъчните приходи – всичко е в равновесие. Дали това ще остане така и при новия кабинет, е съмнително, смята в коментара си за Дойче веле Х. Бьоме.

От тази седмица Германия най-сетне има дееспособно правителство. Крайно време беше това да се случи, като се има предвид планината от задачи, които има да решава голямата коалиция между християндемократи и социалдемократи. На пръв поглед, предпоставките за тяхната работа, изглеждат добри: германската икономика е единствената, която излезе от кризата без големи загуби. Износът се развива добре, трудовият пазар е стабилен, а данъчните постъпления – значителни. Дял за този успех имат различни среди: опитни предприемачи, разумни синдикалисти и, разбира се, досегашното правителство от християндемократи и либерали.

Ако обаче прелистим коалиционния договор, в който ХДС/ ХСС и ГСДП са фиксирали целите си за идните 4 години, и който ще стане основа за по-нататъшното им управление, ще видим, че има поводи за сериозна загриженост. Германските успехи от последните години може и да бъдат погребани. Онова, което християндемократи и социалдемократи са решили да реализират, предвещава по-скоро застой, отколкото ново начало. Никъде не личи волята на управляващите Германия да стане мотор на технологичното обновление и развитие, така че да се противопостави успешно на засилващата се конкуренция от Азия. Коалиционният договор е индикация за това, че управляващите по-скоро смятат да си почиват върху досегашните лаври на успеха.

За какво ни е „супер-министър“?

Доказателствата за това могат да бъдат намерени в четири основни сфери: демографско развитие, инфраструктура, образование, енергиен обрат. Енергийният обрат, например, замислен като трайно преориентиране от фосилните енергии към нови, възобновяеми източници, сам по себе си, е забележително начинание. За съжаление обаче, изпълнението на това начинание засега представлява пълен провал.

В новия кабинет ще има вече „суперминистър“, отговарящ едновременно за икономиката и енергетиката – това е лидерът на социалдемократическата партия Зигмар Габриел. Но какви са точно супер-очакванията, които се свързват с това, не е напълно ясно. Нима близкото до индустриалните среди министерство на икономиката ще вземе да превъзпитава големите енергийни концерни?

Още тази седмица се задава и първият сериозен проблем, в случай, че Брюксел наистина стартира наказателна процедура срещу Германия по повод субсидирането на екологичния ток. В Еврокомисията са на мнение, че германската практика нарушава правилата на свободната конкуренция. Подводните мини тук могат да започнат да избухват още от първите дни на новия кабинет.

Опасните „зони“ пред кабинета

По същия начин стоят нещата и в други сфери. От дълго време насам Германия не прави големи инвестиции в инфраструктурни проекти – тук страната живее за сметка на постигнатото от предни десетилетия. Вярно е, че новото правителство е решено да промени нещата, но предвидените за това пари изобщо няма да бъдат достатъчни за обновяването на шосетата, железопътните трасета и дигиталните мрежи, така че те да отговарят на изискванията за бъдещето.

Или да вземем демографското развитие: Нужни са спешни мерки, с които да се противодейства на задаващия се огромен недостиг на работна ръка, след като се пенсионират най-многочислените поколения в Германия. Какво обаче предвижда новото правителство в Берлин? То смята да раздава подаръци за милиарди, въвеждайки възможността за предсрочно пенсиониране на 63-годишна възраст и то без отчисления от пенсията. Подобно нещо не може да бъде причислено към проектите, гарантиращи бъдещето на страната.

Не мога да се отърва от съмненията, че тази голяма коалиция няма да придвижи Германия напред. Между коалиционните партньори има натрупано твърде много недоверие, а особено сред социалдемократите прекалено ясно си личат амбициите им да спечелят бъдещите парламентарни избори през 2017-та. Новото правителство на Германия ще трябва да води съвсем друга политика, ако не иска накрая да се окаже, че под негово ръководство страната напразно е пропиляла четири години.