Коко: Любимата горила, която можеше да говори

Смъртта на горилата Коко на 19 юни 2018 г. е сърцераздирателна за много хора, особено за нейните гледачи. Тя е на 46 години, когато почива, след като бе прекарала живота си с изследователи в Калифорния.

За първи път тя стана известна през 70-те години на миналия век, след като показа, че владее модифицирана версия на американския жестомимичен език. До края на живота си тя успява да научи над 1000 думи, а също така разбира над 2000 на английски език.

Нейните изяви с известни личности като Робин Уилямс, Джейн Гудол и Мистър Роджърс я катапултират към още по-голяма слава и предизвикват обществен интерес към езиковите изследвания на човекоподобните маймуни. Години след смъртта си Коко все още е една от най-известните горили в историята.

Ето нейната история.

Ранен живот

Горилата Коко е родена на 4 юли 1971 г. в зоологическата градина в Сан Франциско. Пълното ѝ име, Ханаби-Ко, което на японски означава „дете на фойерверки“, е избрано като победител в конкурс „Дай име на бебето горила“.

През 1972 г. Франсин „Пени“ Патерсън, докторант в Станфордския университет, започва „Проект Коко“ – първият по рода си за изучаване на езиковите способности на горилите. Първоначално Патерсън учи Коко на няколко основни знака, като „храна“, „питие“ и „още“, като използва различни техники.

След няколко години работа с Коко в зоологическата градина Патерсън я премества в комплекс в кампуса на Станфордския университет.

След това, през 1976 г., д-р Патерсън, заедно с д-р Роналд Х. Кон и Барбара Ф. Хилър, основават Фондация „Горила“ – организация с нестопанска цел, посветена на опазването и защитата на горилите и другите човекоподобни маймуни. Фондацията скоро получава попечителство над Коко.

Пени Патерсън поддържа близки отношения с Коко до смъртта на горилата. // Koko.org/YouTube

През 1978 г. Коко попада в заглавията на вестниците, след като известната етоложка и изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол я посещава в Калифорния и е впечатлена от езиковите ѝ умения и спокойното ѝ поведение. Според сведенията до този момент Коко вече е научила стотици знаци от модифицирана версия на американския жестов език, но все още не е приключила с ученето.

Твърди се, че до края на живота си Коко знае около 1000 различни знака и над 2000 английски думи, което я прави един от най-обещаващите примери за езикови способности на човекоподобни маймуни в историята.

Забележителни умения

Основната претенция за слава на горилата Коко несъмнено са впечатляващите ѝ умения за писане на знаци. Започвайки, когато е само на 1 година, Патерсън ѝ показва някои прости знаци, а други гледачи подсилват това обучение, като си правят знаци един на друг пред Коко и произнасят думите на глас, за да може тя да научи говоримия английски език.

Подобно на човешкото дете, речниковият запас на Коко се увеличава най-много, когато тя е на възраст между 2,5 и 4,5 години. През третата си година вече е научила над 200 нови знака. Наред с простите думи в началото на обучението си, Коко в крайна сметка започва да използва емоционални знаци като „тъжно“, „любов“, „добро“ и „съжалявам“, както и по-сложни думи като „гадно“ и „тоалетна“. Понякога тя дори измисля свои собствени знаци за думи, които не знае, като например комбинира знака за „почесвам“ със знака за „гребен“, за да означава „четка“.

Струва си да се отбележи, че някои експерти поставят под въпрос истинските езикови способности на горилата, както докато е била жива, така и след смъртта ѝ.

Някои изтъкват, че Коко не е могла наистина да овладее американския жестомимичен език, тъй като ръцете ѝ са много по-големи и се движат по различен начин от човешките, което ѝ пречи да прави някои знаци, но е могла да научи модифицирани знаци. Други изразяват още по-голям скептицизъм, твърдейки, че в най-добрия случай тя е могла да „ритуализира“ използването на определени знаци, след като е била обучена и подканена от своите треньори.

Въпреки че е трудно да се потвърди колко реално общуване е имало с Коко – и доколко хора може да са проектирали собствените си тълкувания върху нея – ясно е, че тя е успяла да изгради силни връзки със своите гледачи. А репутацията ѝ на „разговорлива“ никога не намалява.

Нейната популярност привлича посещения на известни личности като Мистър Роджърс и Робин Уилямс, които през 2001 г. се радват на сърдечна среща с горилата.

Коко изглежда се чувства толкова добре с Уилямс, че сваля очилата му и ги пробва, а по-късно го придърпва за голяма прегръдка. По-късно актьорът разказва: „Наскоро имах променящо съзнанието преживяване, докато общувах с горила. Споделихме нещо необикновено: смях.“

Години по-късно, през 2016 г., Флий от Red Hot Chili Peppers дава на Коко да свири на бас китара – това не е страшно предизвикателство за животното, което още през 2012 г. демонстрира способност да свири на блокфлейта.

Освен с уменията си в жестомимичния език и видимия си интерес към музиката, Коко е известна и с любовта си към други животни. Най-известният ѝ спътник е котка на име Ол Бол, която тя лично си избира през 1984 г. Тя се радваше и на компанията на други котенца на име Липстик и Смоки.

Твърди се, че горилата е и много емоционално животно. Веднъж тя чупи една мивка, а след това, както се твърди, със знаци обвинява за това едно от котенцата си. А когато любимата ѝ Ол Бол умира, блъсната от кола, 13-годишната тогава горила изразява скръб като прави думите „тъжен, намръщен, плача, лош“ и издава хриптящ звук, който някога е издавала, когато е оставена сама в клетката си като бебе.

„Когато казахме на Коко, тя се държеше така, сякаш не ни е чула в продължение на около 10 минути. След това започна да хленчи – отчетлив хриптящ звук, който горилите издават, когато са тъжни. Всички започнахме да плачем заедно“, разказва изследователят Роналд Кон.

Способността ѝ да се свързва с другите печели сърцата на мнозина – което прави внезапната ѝ смърт през 2018 г. още по-трагична.

Смъртта на Коко

От 1979 г. нататък тя живее в резервата в Уудсайд, Калифорния. Там гората ѝ осигурява комфортна среда, заедно с други горили, включително Майкъл, партньорът на Коко, който също получава обучение по жестомимичен език. След като Майкъл умира, Коко живее с друга мъжка горила на име Ндуме. В един момент тя дори забременява, но прави спонтанен аборт.

Коко води до голяма степен спокоен живот в резервата, като от време на време се среща с известни личности и журналисти, които искат да видят лично нейните умения. Извън резервата фондацията продължава да популяризира способностите ѝ, за да подкрепи защитата на човекоподобните маймуни по света. Междувременно нейната история се появява в няколко документални филма, включително в телевизионния филм от 2016 г. „Коко: Горилата, която говори с хората“.

Въпреки че някои горили в плен доживяват до над 50 години, Коко вече „проявяваше свързани с възрастта заболявания“ на 46-годишна възраст. И според Патерсън може би е знаела, че смъртта ѝ е близо. Последният път, когато тя вижда Коко, си спомня: „Тя изглеждаше малко тъжна и притеснена, гледаше право към мен и държеше два знака. Единият беше „пациент“, а вторият – „стар“.

След това, на 19 юни 2018 г., светът получава тъжната новина. Тя е починала от естествена смърт в съня си и въпреки сравнително напредналата възраст, нейните гледачи са изненадани и съкрушени от внезапната ѝ смърт.

„Коко докосна живота на милиони хора като посланик на всички горили и икона на междувидовото общуване и съпричастност“, се казва в изявлението на фондацията. „Тя беше обичана и ще ни липсва дълбоко.“

Коко е погребана в гробище в Уудсайд, Калифорния, близо до мястото, което наричаше свой дом.

Фондация „Горила“ почита паметта ѝ като пуска приложение за жестомимичен език с участието на известното животно. Въпреки че смъртта ѝ настъпи преди години, тя все още се помни като една от най-впечатляващите и обичани горили, отглеждани някога в плен.