Фрезия: Когато животните се возят на други животни
Когато видим, например, бръмбар, покрит с буболечки, нормално е да решим, че сигурно е заразен с някакъв паразит, нали? Но това не е задължително.
Видите ли, много създания обичат да се „возят на конче“ върху други създания. Така се заформя коменсално взаимодействие между видовете, а когато едно животно се качва на друго с конкретна транспортна цел, това се нарича форезия.
Неотдавна се появи един много приятен случай на октопод, забелязан на гърба на акула мако. Особено як начин за придвижване, като се има предвид, че те са най-бързите в океана, което означава, че октоподът може да е хвърчал със скорост до 50 километра в час.
Дали тази гледка представлява форезия, зависи от начина, по който е започнала, защото тя се определя като взаимодействие, при което возещият се (известен още като форонт) получава полза, докато возещият не печели нищо, но и не губи нищо. Ако октоподът се е опитвал да избегне хищник, когато се е плъзнал по главата на акулата, акулата е губила, така че това не е съвсем форезия. Ако просто е искал да се прибере по-бързо вкъщи, може и да е.
По-често фрезията се отнася до по-малки същества, които са яздени от още по-малки от тях. Тя е голям хит сред насекомите, но се наблюдава в цялото животинско царство.
„Ларвите на африканската черна муха се разпространяват чрез раци, някои бръмбари са форези на пчели, нематодите ползват мухи и охлюви, а за ракообразните остракоди е установено, че се возят на гущери и жаби“, обясняват П. Сигне Уайт и сътр. в статия от 2017 г. „Съществува и вариация в броя на форонтите на един гостоприемник: единични бръмбари се качват на пчели, но на една муха могат да се съберат стотици акари.“
Такива взаимоотношения също така съществуват от дълго време, като фосилизирани доказателства разкриват форезия при паяци преди 49 милиона години и насекоми преди 320 милиона години. Фактът, че е открита при толкова голямо разнообразие от твари, показва нейната дълбока еволюционна история, както и че това е много ефективен метод за придвижване.
Пътуване, което обикновено отнема дни или седмици, може да се осъществи много по-бързо на гърба на някой бръмбар, а понякога форезията може дори да бъде въпрос на живот и смърт. Много форони живеят в местообитания, които няма да издържат дълго, като мърша и тор, и затова животът им зависи от това да се измъкнат от там някак.
Генното разнообразие също може да почерпи ползи, тъй като индивиди от отделни популации, които иначе никога не биха се срещнали, се свързват. Така се намалява натиска от инбридинг, депресия и риск от поява на вредни мутации.
За жалост обаче, обикновено незасегнатия гостоприемник може все пак да се вкара в беда, тъй като, въпреки че форезията не е паразитизъм, тя може да доведе до паразитизъм.
