Как Анди Уорхол почина от рутинната операция
Смъртта на Анди Уорхол през 1987 г. е мрачен завършек на живота му, иначе белязан от гламурност. Той умира неочаквано на 58-годишна възраст след операция, която е трябвало да бъде съвсем рутинна.
Макар че популярния творец успява да преживее рани от стрелба близо две десетилетия по-рано, физическите и емоционалните последици от нея ще го преследват до неговия край. През февруари 1987 г. той постъпва в болница за съвсем тривиална операция на жлъчния мехур. Въпреки това крехкото му здраве, влошено от хроничната дехидратация, употребата на наркотици и трайните последици от предишните му наранявания, прави процедурата много по-рискована от очакваното.
Първоначално изглежда, че се възстановява добре, но по-малко от 48 часа след процедурата той е намерен мъртъв в болничното си легло. Аутопсията разкрива, че сърцето му е отказало вероятно в резултат на стреса върху и без това отслабения му организъм.
Трагичното събитие оставя света в скърб за загубата на човека, чието творчество става синоним на американската контракултура и иконография от 60-те години на миналия век.
Ето цялата история.
Ранен живот и кариера
Анди Уорхол е роден на 6 август 1928 г. в Питсбърг в семейството на руски емигранти от Чехословакия. Като дете развива ревматична треска, чиито трайни последици го приковават на легло за дълги периоди от време. Той прекарва тези дни в рисуване, снимане и правене на колажи – хобита, които вдъхновяват по-късната му кариера.
След като завършва гимназия през 1945 г., посещава Технологичния институт „Карнеги“, за да изучава търговско изкуство и живописен дизайн. След като получава бакалавърска степен по изящни изкуства, той се премества в Ню Йорк и постига успех като илюстратор на списания и реклами. Особено умел е в рисуването на обувки.
Анди Уорхол стои пред скулптурата си „Кутии Брило“ през 1968 г. // Public Domain
През 60-те години на ХХ в. Уорхол се прочува, след като излага картината си „Голяма консерва (зеленчукова) супа „Кембъл“ и отварачка“. Той открива своята ниша в поп арта и скоро навлиза в обществото на известните личности, музиканти и други художници.
От края на 60-те години на ХХ век отваря своето ателие в Ню Йорк за младежите в града, много от които участват в контракултурата по това време. Студиото е наречено „Фабриката“ и в него се провеждат събития за многобройните музи на Уорхол, включително Иди Седжуик, предполагаемата любовница на Боб Дилън.
Именно във „Фабриката“ Уорхол се запознава с Валери Соланас, която по-късно го застрелва заради обида. Въпреки че инцидентът не води пряко до смърт, той му вдъхва страх от болниците, който ще има тежки последици две десетилетия по-късно.
Валери Соланас
В този сандък, използван в „Сребърната фабрика“, след смъртта на Уорхол е намерено копието на сценария „Up Your Ass“, което Соланас му е дала, през 1987 г. // Public Domain
Радикалната феминистка Валери Соланас посещава Фабриката няколко пъти в средата на 60-те години. Въпреки че не е била близка приятелка на Анди, двамата се знаят и тя дори се е снимала в един от неговите независими филми.
През 1965 г. Соланас се обръща към Уорхол с молба да финансира различни нейни проекти, включително пиеса, наречена „Up Your Ass“. След като преглежда сценария, той не е впечатлен и постепенно започва да се дистанцира от авторката. След това, през 1967 г., Соланас пише на Уорхол с молба да се включи в нейния ръкопис „SCUM Manifesto“ (SCUM означава Society for Cutting Up Men – ор англ. ез. „Общество за разфасоване на мъже“), в който тя препоръчва жените да премахнат напълно мъжете. Когато той не отговаря на кореспонденцията ѝ, тя изпада в параноя, че ще открадне идеите ѝ за негово собствено произведение.
На 3 юни 1968 г. Соланас застрелва Анди Уорхол и художествения критик Марио Амая в офиса на твореца на площад „Юниън“. Докато Амая получава само повърхностни рани, Уорхол е тежко ранен и трябва да прекара следващите два месеца в болница. Нападателката се предава на полицията и по-късно е осъдена на 3 години затвор.
В резултат на стрелбата Уорхол е трайно инвалидизиран и трябва да носи хирургически корсет, който да държи органите му на място. Творчеството и животът му се променят завинаги, а инцидентът в крайна сметка допринася и за неговата смърт през 1987 г.
Рутинна операция
В годините след стрелбата става по-сдържан и насочва усилията си от противоречивото изкуство повече към развиване на бизнес частта.
Въпреки че Уорхол е изследвал темите за смъртта в предишните си творби, включително инсталация, направена изцяло от изрезки от вестници за фатални инциденти и екзекуции, след стрелбата изкуството му придобива по-мрачен характер и често включва мотиви с оръжия.
На 16 ноември 1978 г. пише в дневника си: „Казах, че не съм бил креативен, откакто ме застреляха, защото след това престанах да виждам съмнителни хора“.
Най-голямото въздействие на инцидента обаче е, че Анди става хипохондрик с фобия от болници. В резултат въпреки че страда от различни здравословни проблеми, включително с жлъчния мехур, той често отказва да отиде на лекар, докато симптомите му не могат да бъдат игнорирани повече.
Дори след като най-накрая си записва час при Бьорн Торбярнърсън, водещ нюйоркски хирург през февруари 1987 г., той казва на лекаря: „Ще ви направя богат човек, ако мине без операция“, както съобщава The New York Times през 2017 г.
За съжаление Уорхол няма да може да изпълни това обещание, тъй като д-р Торбярнърсън препоръчва незабавна операция, и то не без основание. По време на процедурата открива, че жлъчният мехур на Уорхол е в гангрена и когато е изваден от тялото на художника, се разпада на парчета.
Уорхол оцелява след операцията и дори провежда няколко телефонни разговора. В ранните сутрешни часове на 22 февруари обаче медицинска сестра го открива в болничното му легло в безсъзнание и нереактивен. Аутопсията разкрива, че художникът е починал от камерно мъждене – състояние, при което сърцето не бие, а трепти, което води до липса на приток на кръв и спиране на сърдечната дейност.
Public Domain
След смъртта, художникът е погребан във католическото гробище „Свети Йоан Кръстител“ в Бетел Парк, Пенсилвания. На панихидата му, която се състои на 1 април в Манхатън, присъстват над 2000 души, сред които Лайза Минели, Калвин Клайн и Йоко Оно.
По онова време обществеността вярва, че смъртта на Анди Уорхол е просто резултат от рутинна операция, която се обърква, но оценките на физическото му състояние, извършени през 1987 г. и 30 години по-късно, разкриват шокиращи подробности.
Според д-р Торбярнърсън Уорхол е признал, че преди операцията е бил хронично обезводнен и изтощен, вероятно в резултат на проблемите с преглъщането, които е имал след стрелбата. Освен това е взимал наркотици и е избягвал посещенията при лекар, когато това е било възможно, поради фобията си. Тези проблеми, в съчетание с увреждането на органите от стрелбата, правят иначе простата операция на жлъчния мехур изключително опасна.
По време на процедурата д-р Торбярнърсън не само е трябвало да отстрани гангренясалия жлъчен мехур на Уорхол, но и да реконструира коремната стена. Цялото това натоварването върху вече стресираното тяло предизвиква отказ на сърцето.
Тези открития са частично разкрити по време на смъртта на Анди Уорхол и напълно осветлени след гражданския иск на семейството му срещу болницата през 1991 г. Неговите близки твърдят, че е имало неправилни грижи и небрежност, особено интоксикация с вода, и получават извънсъдебно споразумение за неразкрита сума.
Установено е, че нито Уорхол, нито семейството му са били наясно със сериозния риск от усложнения при операцията. Трагично, за художника това е един сбъднат кошмар.
