Семей: Най-взривяваното място на планетата
В североизточната част на Казахстан има едно езеро, което е емблема за опасното наследство на Студената война. То, известно като езерото Чаган, е разположено в скалистия пейзаж близо до град Семей (до 2007 г. – Семипалатинск) и на пръв поглед може да изглежда обикновено – но прякорът му е Атомното езеро.
Езерото Чаган, част от Семипалатински ядрен полигон // The Official CTBTO Photostream via Wikimedia Commons (CC BY 2.0)
През 1965 г. Съветският съюз извършва ядрен опит, който създава кратер с дълбочина 100 м и ширина 400 м, където днес се намира езерото. Самият взрив е само един от стотици други, извършени в продължение на четири десетилетия в обширната околност, която служи като основен ядрен полигон на Съветския съюз.
Първото ядрено оръжие на СССР е взривено на Семипалатинския ядрен полигон на 29 август 1949 г. Бомбата, известна като РДС-1, не само е значително технологично постижение за Съюза, което го въвежда в ядрената ера, но и дава истинско начало на надпреварата в ядреното въоръжаване, характерна за Студената война, като нарушава монопола на Америка върху бомбата. През следващите 40 години съветите правят 456 ядрени опита в Семипалатинск, от които 116 са надземни, а 340 – подземни.
По време на своята история СССР изпробва на обекта цяла палитра от различни видове оръжия, включително устройства за делене на атома, както и масивни термоядрени бомби.
Една от причините, поради които Семипалатинск е бил толкова привлекателен за руснаците, се дължи на неговата изолация и лекотата, с която е могло да бъде затворен за цивилното население. Това обаче не означава, че районът е напълно необитаем. В покрайнините на обекта имало няколко села, а в град Семей, който се намирал само на 150 км., живеели над 1 милион души. Тези хора са били изложени на риск от радиоактивните материали, изхвърлени в атмосферата (ядрен дъжд), получени при наземните тестове – особено след като, в типичен нейн стил, партията не се опитва да предупреди околното население за тестовете.
Впоследствие населението като цяло е изложено на опасните радиоактивни материали както чрез контакта си с радиоактивните частици във въздуха, така и чрез консумацията на облъчена храна. От края на 80-те години на миналия век насам различни проучвания изследват потенциалните последици от това облъчване върху хората в района. Понастоящем в литературата са налични многобройни набори от данни по този въпрос, които в съвкупност показват, че ядреният опит е оказал значително въздействие върху риска от различни хронични заболявания сред населението в околността, включително рак, заболявания на щитовидната жлеза, имунологични нарушения и вродени малформации.
През 1958 г. лекари от Диспансер номер 4 в Семипалатинск, както и учени от Института по биофизика към Академията на медицинските науки на СССР, извършват оценка на радиационното облъчване. Още тогава те съобщават, че 22% от наблюдаваните лица са имали симптоми, свързани с хронична лъчева болест.
Опасното наследство от радиацията има не само физически последици за здравето. Последните изследвания подчертават травматичните психологически травми, които местните жители изпитват, заради стреса и притеснението от потенциалните последици от радиацията върху здравето им.
Съветският съюз извършва последния си ядрен взрив в Семипалатинск през 1989 г., а обектът е окончателно затворен след разпадането на СССР и обявяването на независимостта на Казахстан. Оттогава насам полигонът се е превърнал във важен символ на опасностите, свързани с ядрените технологии, и тяхното въздействие върху здравето и околната среда. Проучванията на хората, които живеят в района, продължават, особено след като учените се стремят да разберат не само дългосрочните ефекти, които радиацията може да има върху човешкия организъм, но и как тя може да повлияе на бъдещите поколения.
