Битка на Алкатрас: Най-кървавият опитът за бягство от затвора

През 1946 г. Алкатрас, печално известният затворнически остров в залива на Сан Франциско, става място на кърваво въстание, което по-късно става известно като Битката за Алкатрас. Един амбициозен опит за бягство бързо се превръща в най-жестоката битка в историята на зандана.

В продължение на два дни надзиратели и въоръжени затворници се бият из килиите. По коридорите отекват изстрели, а сградата е разтърсвана от експлозии. В крайна сметка са убити двама надзиратели, единият от които е случайно улучен от приятелски огън. Поне 14 надзиратели са ранени.

Що се отнася до бъдещите затворници-бегълци, трима от тях приключват мъртви, а двама от оцелелите по-късно са екзекутирани за участието си в бунта.

Опитът за бягство се проваля, но никога не бил забравен. Ето цялата история.

План за бягство

През май 1946 г. група от шестима затворници, ръководена от Бърнард Кой, прави дързък опит за бягство от затвора. Кой, изпратен на острова през 1938 г. след като обира банки по време на Голямата депресия, работи като санитар в килията и като такъв има по-голяма свобода на движение от останалите – която именно използва, за да планира внимателно бягството.

Кой измислил уникална стратегия – започва да отслабва, за да може да се промъкне през решетките на оръжейната галерия и да открадне оръжия, с което значително ще промени баланса на силите в затвора. Така сваля 20 килограма.

Но той не работи сам – с него са Марвин Хъбард, Джоузеф Кретцер и Кларънс Карнс. Кретцер, гангстер от Западното крайбрежие на САЩ, е затворен за убийство и вече се бе опитвал да избяга от Алкатрас. Карнес, най-младият затворник на острова, е само на 18 години, когато е изпратен там през 1945 г. Той също излежава присъда за убийство, както и за отвличане.

Когато планът започва да се осъществява, към него се присъединяват още двама затворници от Алкатрас – Сам Шокли и Миран Томпсън. Въпреки че не са били част от първоначалния заговор, те виждат как се развиват нещата и решват да се възползват.

Битката за Алкатрас

Битката // Wikimedia Commons

На 2 май 1946 г. Бърнард Кой се подготвя да начене плана, като се разполага в близост до килията на своя съучастник Марвин Хъбард. Съобщава се, че след това Хъбард започва да отвлича вниманието на надзирател на име Бил Милър, като го пита дали може да го пусне обратно в килията му, след като приключи със задълженията си в кухнята.

Докато Милър претърсва Хъбард за откраднати вещи или докато отваря вратата на килията, Кой напада Милър в гръб. Не след дълго Хъбард се присъединява към Кой в побоя и заедно надвиват надзирателя. След като Милър изпада в безсъзнание, Кой му краде ключовете.

След това ги използва, за да освободи Карнес, Кретцер и Томпсън от килиите им. Когато друг надзирател се приближава, Кой го удушава със собствената си вратовръзка, оставяйки още един авторитет в безсъзнание.

Разбира се, голямата работа в плана за бягство на Кой е получаването на достъп до оръжейната галерия, която той разглежда от седмици. С помощта на клещи и тръби той разпъва решетките на достатъчно разстояние една от друга, за да може да се провре. Отслабването, съчетано с факта, че се е покрил с грес за оси, му помагат да се промъкне.

След като се озовава вътре – а двама пазачи са напълно обездвижени – той успява да задигне множество оръжия. Въоръжена и вече доста по-смела и вдъхновена, групата затворници се втурват да се измъкват от зандана.

Следващият ход на Кой е да принуди офицер Сесил Коруин да отвори вратата към друга част на затвора. След като това става, съзаклятниците освобождават още затворници, включително Шокли, който бързо се присъединява към бягството. Не всички затворници обаче искат да се включат и много от потенциалните бегълци скоро се връщат в килиите си.

Групата се надява да отвори вратата към двора за отдих, което да им осигури по-лесен достъп до останалата част на острова, и след това да използва надзирателите като заложници, за да се договори за лодка. До този момент деветима надзиратели са заключени в килии като заложници. Най-голямото предизвикателство обаче тепърва предстои – намирането на ключа, който щеше да им донесе свобода.

Докато обаче Бърнард Кой и останалите търсят ключовете, за да намерят този, който ще отключи въпросната вратата, те все повече се отчайват. Него просто го няма. И те изобщо не си дават сметка, че все още е в заловения пазач Бил Милър – който на всичкото отгоре го е скрил.

А без ключа пътят на затворниците е на практика блокиран и с течение на времето те все по-трескаво се опитват да намерят някакъв изход. Разочарован от забавянето, Джоузеф Кретцер започва да стреля в килията, където се намирали пазачите, с което ранява няколко от тях, Милър смъртоносно.

Междувременно бъдещите бегълци имат и друг проблем – аварийната сирена на затвора. В ранния следобед за властите става ясно, че затворниците се опитват да избягат, а скоро това става ясно и за много жители на Сан Франциско. Сирената е толкова силна, че хиляди местни се събират на крайбрежието, за да наблюдават развоя на Битката за Алкатрас.

Тези хора наблюдават все по-жестоко зрелище. Когато затворниците осъзнават, че възможностите им се изчерпват, те съдбовно решават да се измъкнат с огнестрелно оръжие, като се насочват дори към пазачите в наблюдателните кули. Макар че въоръжените служители отвръщат на удара, те се борят срещу затворниците с привидно безкрайни боеприпаси. В крайна сметка началникът на Алкатрас вика американските морски пехотинци на помощ.

Според Military.com въпросните пехотинци наскоро са се завърнали от Втората световна война и използват тактика, която са научили в битките с японците по различните острови в Тихия океан.

Присъединявайки се към затворническата охрана, полицаите и членовете на бреговата охрана, те използват гранати и стрелят с картечници по затворниците, като в крайна сметка ги принуждават да навлязат в зони на затвора, където нямат много място за движение. Дори при тези интензивни усилия обаче боевете продължават почти 48 часа, докато накрая властите не си възвръщат пълния контрол над Алкатрас.

В крайна сметка Кой, Кретцер и Хъбард са убити, неспособни да устоят на непрестанните атаки. Кой е намерен в униформа на пазач, което е очевидно последен опит да се прикрие и да избяга.

Последиците

Миран Томпсън и Сам Шокли са екзекутирани рамо до рамо в газовата камера на Сан Куентин през 1948 г. // Alcatraz History/Facebook

През цялата история на тъмничното сдание затворници са правили общо 14 опита за бягство, включително шокиращия инцидент от 1962 г., при който трима бягат успешно – но никога повече не са видяни. Инцидентът от 1946 г. обаче е най-кървавият.

Въпреки че опитът е неуспешен и завършва със смъртта на трима бегълци, при него загиват и двама надзиратели. Харолд П. Стайтс е убит случайно от приятелски огън, а Милър умира от раните си, след като е прострелян от Кретцер. Поне 14 други охранители са ранени.

Според Джим Куилън, един от затворниците, попаднали под кръстосан огън, броят на жертвите е можел да бъде и по-лош. Бившият разбойник, който по-късно е освободен и получава президентско помилване, твърди, че надзирателите са хвърляли гранати безразсъдно, решени да убият колкото се може повече затворници.

„Един глас се обаждаше, питаше за определен човек и изискваше да оставим оръжието. Не ни отне дълго да разберем, че отговарянето само привлича внимание към говорещия да бъде атакуван „, казва Куилън. Той си спомня и за един ужасяващ момент, когато съседната килия е била пряко поразена от граната: „Експлозията разтърси целия етаж, от неговата килия изригна огън, а стените се огънаха. Бяхме обзети от страх.“

Дори и след края на Битката има още смъртни случаи. Томпсън и Шокли са екзекутирани рамо до рамо в газовата камера на Сан Куентин на 3 декември 1948 г. за ролята им в убийството на Милър.

Карнес обаче е пощаден от екзекуция, след като е установено, че се е опитал да спре убийството на надзирателите. Към присъдата му са добавени 99 години и той остава в Алкатрас до затварянето на затвора през 1963 г. След това Карнес е преместен в друг затвор и е освободен предсрочно през 1973 г. Но свободата му не трае дълго – той нарушава предсрочното освобождаване и отново е затворен. Умира на 61-годишна възраст през 1988 г.

Днес Алкатрас е туристическа атракция, но физическите последици от Битката все още могат да се видят.