Селен – това е основен минерал, за който повечето от нас вероятно не мислят много, поне в сравнение с калций и желязо. Той обаче е жизненоважен за функционирането ни. Означава ли това, че може да има и медицинско приложение? И какво количество може да предизвика проблем?
Селенът е микроелемент, който е открит през 1817 г. и е наречен на името на Селена, гръцката богиня на Луната (на основната снимка горе). Той се среща естествено в земната кора, но и във въздуха, водата и почвата.
В резултат на това се съдържа и в цял куп храни (и хранителни добавки). Според някои източници съдържат бразилските орехи съдържат особено високите 544 микрограма селен в 28-грамова порция – това е 989% от препоръчителния дневен прием за повечето хора над 14-годишна възраст (повече за това по-късно).
Освен това селенът обикновено е най-много в животинските продукти с високо съдържание на протеини, като морските дарове – жълтоперата риба тон и стридите например – месото, като свинското и говеждото, и домашните птици, включително пуешкото и яйцата.
Значение за тялото ни
Въпреки че се нуждаем само от малко количество, той е основен минерал за нас, защото е важен компонент от селенопротеините – група протеини, които играят редица важни роли в организма, включително: производството на ДНК; защита на ДНК от увреждане; регулиране на функцията на щитовидната жлеза и възпроизводство.
Това означава, че недостатъчното му количество в храната може да доведе до здравословни проблеми, въпреки че това е рядкост в страни от западния свят. За хората, които живеят в региони, където няма много селен в почвата, хората с ХИВ или хората, подложени на продължителна диализа, обаче съществува повишен риск от тежкия му недостиг и две специфични състояния: болест на Кешан и болест на Кашин-Бек.
Болестта на Кешан е вид сърдечно заболяване, известно като кардиомиопатия, и се изразява в смърт на сърдечния мускул, което засяга способността на сърцето да изпомпва ефективно кръв. От друга страна, болестта на Кашин-Бек е вид артрит, при който дегенерацията на хрущяла причинява болка, подуване и загуба на подвижност в ставите.
Приложения в медицината
Като се имат предвид критичните роли, които той играе в организма, съвсем логично е да се запитаме дали селенът може да се приложи в медицината.
Едно от направленията за изследване включва ролята на селена в защитата на ДНК от увреждане. Когато увредената ДНК не бъде поправена или бъде поправена грешно, това може да доведе до рак; затова изследователите се питат дали лечението със селен може да се използва за предотвратяване на рак, като се използва неговата защитна роля.
Проведените досега изследвания обаче не са успели да потвърдят тази възможност. В най-новото изследване по въпроса се стига до заключението, че „няма доказателства, които да сочат, че увеличаването на приема на селен чрез диета или хранителни добавки предотвратява рака при хората“, въпреки че се отбелязва също така, че е необходимо да се направят допълнителни изследвания, за да се определи дали не би могъл да повлияе на риска при хора със „специфичен генетичен произход или хранителен статус“.
Добавянето на селен се проучва и като начин за предотвратяване на прогресирането на болестта на Хашимото; това е състояние, при което имунната система атакува щитовидната жлеза, което в крайна сметка я прави недостатъчно активна – състояние, известно като хипотиреоидизъм.
Все още не е ясно дали селенът може да бъде полезен в тази област. Въпреки че неотдавнашен систематичен преглед и мета-анализ на 35 проучвания установи, че приемът му при пациенти с Хашимото е обещаващ – той изглежда безопасен и леко намалява нивата на хормона, който обикновено е повишен при това състояние – все пак се стига до заключението, че данните са ограничени и са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди неговата ефикасност.
Една от областите, в които селенът има доказани резултати, е лечението на пърхот. Селеновият сулфид е често срещана съставка в шампоаните против пърхот, тъй като може да унищожи гъбичките, които причиняват сърбежа и лющенето на скалпа.
Отрова
Видяхме какво се случва с твърде малко селен в организма. Какво става обаче с твърде много?
Приемането на твърде много селен може да бъде изненадващо лесно, в зависимост от това откъде го получавате. Един от най-лесните начини е редовното консумиране на бразилски орехи, които често съдържат между 68 и 91 микрограма само в една ядка – това е между 123 и 165% от препоръчителния дневен прием на селен за повечето хора над 14-годишна възраст.
Националният институт по здравеопазване (САЩ) препоръчва горната граница на дневния прием – общо от всички източници – да бъде 400 микрограма за възрастни, така че консумацията на повече от няколко бразилски ореха на ден може лесно да го надхвърли.
Това може да доведе до т.нар. селеноза, чиито ранни симптоми често са метален вкус в устата и дъх с мирис на чесън, последвани от промени в косата и ноктите, като чупливост или косопад. Хроничният прием на твърде много селен може да доведе и до гадене и диария, промени в настроението и кожни обриви, а в тежки случаи – до затруднено дишане, треперене и дори до бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност и смърт.
Изводът? Малко селен е добре. Ежедневна вечеря с бразилски орехи, стриди и риба тон не е добре.