Музикални хроники: Славният албум, който промени съдбата на Леми Килмистър и Motorhead
Motorhead са си осигурили място сред легендите на рока преди всичко заради една мощна серия от албуми, стартирала в края на 70-те. Бандата е създадена от емблематичния Леми Килмистър през 1975 г., след като басистът и вокалист е изхвърлен от миналата си група Hawkwind заради проблеми с наркотици.
Като един от най-типичните представители на твърдия и безпощаден рокендрол, Леми има визията да свири най-мръсната музика на планетата, като за целта привлича двама съмишленици – барабаниста Лукас Фокс и китариста Лари Уолис. С тях е записан един албум за компанията United Artists, която е толкова разочарована от резултата, че първоначално изобщо не го издава (чак след няколко години той излиза под името On Parole).
Покрай първоначалния неуспех, Леми заменя Лукас и Лари с други двама музиканти, Фил Тейлър и Еди Кларк. Но интересът към Motorhead е толкова мизерен, че групата е пред разпадане, докато Chiswick Records не им предлагат три дни студийно време, за да запишат прощален сингъл. Трите дни се оказват достатъчни за триото да запише цял албум под името Motorhead и той се оказва достатъчно обнадеждаващ, за да бъде финансиран негов наследник.
И този наследник, днес известен с името Overkill, успява да изстреля триото към славата.
Леми си припомня, че дебютното издание реално е лайв албум и групата просто записва това, което свири на концертите си. Но по време на този звукозаписен процес тримата за първи път получават възможност реално да поработят над звученето си в студийна среда. За целта е избран музикалният продуцент Джими Милър, който е работил с Rolling Stones и който точно в онзи период се възстановява от наркотичната си зависимост.
По-късно наркотиците отново носят проблеми и за него, и за всички от Motorhead, но при направата на Overkill Милър все още е достатъчно свеж и ефективен, за да изиграе ролята на четвърти член на бандата. „Трябваше да работим с общи усилия, за да се получи всичко. И Джими изигра своята роля изцяло. Жалкс за това, което се случи с него“, казва Леми години по-късно, като си припомня и ранната смърт на продуцента. Джими Милър умира на 52 г. от чернодробна недостатъчност, причинена от дългогодишна злоупотреба с вредни субстанции.
В периода на записите на Overkill обаче и продуцентът, и групата все още са в отлична кондиция и са амбицирани да покажат какво могат. Те прекарват общо шест седмици в записи в две различни студиа, а голямото им предимство е, че песните за албума вече са тествани пред публика. Motorhead не спират да изнасят концерти и да свирят част от новия материал, което им помага при шлифоването на композициите.
Все пак наличните идеи не са достатъчни и се оказва, че в последния момент трябва да бъде добавена още една песен. Леми Килмистър има буквално една вечер да я измисли и точно в същата вечер отива на кино да гледа класическата фантастика „Метрополис“ на Фриц Ланг. Така се ражда песента Metropolis, която впоследствие е записана без особена подготовка с останалите в студиото. Даже солото на китариста Еди Кларк е взето от момент, в който той само се разсвирва и въобще не разбира, че вече е записван.
Но това не означава, че работата по Overkill е хаотичен процес. Motorhead се трудят дисциплинирано в студиото от около 2 часа на обяд поне до 10 вечерта. Леми обяснява, че е трябвало да се приключи по такова време, за да остане възможност за няколко питиета в кръчмата след това: “Беше във времената, когато баровете не можеха да работят колкото си искат и затваряха в 11”.
Overkill излиза през март 1979 г. със зловеща обложка от Джо Петаньо, който е дизайнер и на логото на Motorhead. Албумът е значителен пробив за бандата и достига до №24 в британските класации. Продажбите са подпомогнати и от маркетингов трик от страна на лейбъла, който прави ново издание със зелена плоча само три седмици след излизането на първоначалната черна. Това гарантира, че най-закоравелите фенове ще си купят и двете издания.
Не е нужно обаче да си от заклетата фенска маса, за да признаеш, че с Overkill Леми и компания достигат съвсем друго ниво на развитие. Албумът е старт на най-креативния период на Motorhead и още същата година излиза наследникът му Bomber. Следващият Ace of Spades (1980) пък съдържа едноименната песен, която е най-големият хит на бандата и звучи до ден днешен из рок радиостанциите и клубовете за тежка музика. Тогава Motorhead достигат до мейнстрийма и лайв албумът им No Sleep ’Til Hammersmith (1981) дебютира на върха в чартовете във Великобритания.
Той обаче маркира и край на най-успешната ера. Следващият Iron Fist (1982) няма същата креативна искра, а скоро след него Еди Кларк напуска групата. Overkill обаче си остава класиката, изстреляла бандата към върховете. Ако не беше той, може би днес нямаше да сме чували за Леми Килмистър и Motorhead.
„Сега като слушам, този албум е… ами твърде бавен“, коментира Килмистър години след излизането на Overkill. “Вече свирим тези песни доста по-бързо. Но за нас той беше стъпало, което ни отведе до Bomber – макар че смятам Overkill за по-добрия албум – и до Ace of Spades. Но това, което Overkill направи е, че доказа, че сме истинска банда”.
За съжаление, съдбата на фронтмена и на цялата група е белязана от злоупотреба с алкохол и наркотици. Пагубните зависимости обаче не ги спират по пътя към величието, който явно е тяхна съдба от самото начало.
