МКС може да е прекалено чиста за здравето на астронавтите

Според ново проучване някои от здравословните проблеми, от които страдат астронавтите на Международната космическа станция (МКС), може да не са следствие от безтегловността, както се смяташе досега, а от това, че Станцията е твърде чиста. Ако това е така, има сравнително просто решение – да не се чисти толкова… Предстои да видим дали МКС ще има достатъчно дълго бъдеще, за да се провери внимателно това, но информацията е полезна за бъдещи дълги пътувания в космоса.

Голяма част от научната фантастика, особено „Стар Трек“, представя космическите кораби като, освен друго, безупречно чисти – но явно не трябва да е така. В края на краищата среда без микроби е също толкова неестествена за хората, колкото и микрогравитацията – а може би дори повече, тъй като времето, прекарано във водата, ни е дало все пак някаква представа за безтегловност.

Астронавтите страдат от много болести, причинени от престоя им в космоса, и трудно се възстановяват от дългите пътувания, след като се върнат на Земята. Това се обяснява с комбинацията от нулева гравитация и повишено излагане на радиация. Но някои от симптомите нямат очевидна причина в нито един от двата източника.

Например, имунната дисфункция и други възпалителни състояния, включително кожни обриви, са често срещани при космонавтите. Д-р Родолфо Салидо и Нина Жао от Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на екип, който проучва възможността липсата на някакъв здравословен биом да е причина за това. Екипът накара астронавтите да вземат секрет от 803 повърхности на МКС, за да проверят какви микроби има по тях, което е значително повече в сравнение с предишни проучвания, при които са използвани едноцифрено количество проби.

Тези проби бяха върнати на Земята и изследвани. Повечето от организмите са от човешка кожа, като най-често срещан е родът Staphylococcus, но не е изненадващо, че в модулите, където се приготвя или консумира храна, има по-голямо разнообразие. Вероятно можете да се досетите и за микробите, които се срещат около тоалетните.

Въпреки това наличието на почистващи препарати и дезинфектанти показва колко много усилия са положени за поддържане на стерилност в апарата. Вероятно в резултат на това там почти напълно липсват земни свободно живеещи организми.

„Забелязахме, че изобилието от дезинфектанти на повърхността на Международната космическа станция е силно свързано с разнообразието на микробиома на различни места в станцията“, казва Джао в изявление.

При цялото това почистване и липсата на възможност за поява на нови организми при всяко отваряне на вратата, не е изненадващо, че МКС има много по-малко разнообразна екология от повечето сгради тук долу, като изключим болниците.

Трудно е да се докаже, че тази намалена микрокултура е причина за болестите на астронавтите, но авторите отбелязват: „Все повече доказателства свързват хроничните възпалителни заболявания в развитите страни с намаленото микробно излагане.“ Липсата на излагане на редица микроорганизми може да доведе до засилен възпалителен отговор към форми на живот, които при други обстоятелства са безвредни. Изглежда, че МКС стига до крайности в това отношение.

Салидо каза: „Изглежда, че бихме могли да извлечем полза от умишленото насърчаване на разнообразни микробни общности, които по-добре имитират естествените микробни експозиции, изпитвани на Земята, вместо да разчитат на силно дезинфекцирани пространства.“

„Има голяма разлика между здравословното излагането на почва при градинарство и задушаването в собствената ни мръсотия, което се случва, ако сме в строго затворена среда без постоянно внасяне на тези здравословни микроби отвън“, казва старшият автор професор Роб Найт.

Парадоксално е, че въпросът с формите на живот от външната страна на МКС привлича голямо внимание и известна загриженост, докато може би трябва да се обърнем малко повече навътре.

Елон Мъск иска да свали МКС три години по-рано, за да се даде приоритет на мисиите до Марс. Ако обаче уроците, които станцията може да даде, не бъдат научени навреме, екипажите, които той твърди, че ще изпрати на червената планета, ще пострадат от същите ефекти, влошени от необходимостта да се представят във върхова кондиция при пристигането си.

„Ако наистина искаме животът да процъфтява извън Земята, не можем просто да вземем малка клонка от дървото на живота, да го изстреляме в космоса и да се надяваме, че ще се получи“, казва Салидо. „Трябва да започнем да мислим какви други полезни спътници трябва да изпратим с тези астронавти, за да им помогнем да развият екосистеми, които ще бъдат устойчиви и полезни за всички.“

За съжаление, ако в предложенията за бъдещи проучвания се споменава за изследване на ползите от микробното разнообразие, те могат да бъдат отхвърлени от финансиращите агенции, без дори да бъдат прочетени.