Титаник потъва заради Северното сияние

През нощта на 14 април 1912 г. в Северния Атлантически океан се случва един от най-тежките и определено най-известният морски инциденти в историята. От 2 240 пътници и екипаж на борда загиват около 1 500.

Но дори днес продължава да има въпроси и новини около трагичното събитие. Сега ново проучване показва, че смущенията от Северното сияние през онази съдбовна нощ може да са допринесли за катастрофата.

Както съобщава Live Science, независимият изследовател и фотограф Мила Зинкова е изследвала метеорологичните условия в нощта, когато Титаник потъва, и според разказите на оцелели и корабните дневници, в черното небе са присъствали цветните ивици на Северното сияние, известно още като Aurora Borealis.

В изследването, публикувано в списание Weather, се изказва предположението, че геомагнетизмът на полярното сияние може да е попречил на навигационната система, както и на комуникационната, което вероятно е възпрепятствало последващите спасителни действия.

Полярни сияния

Според НАСА полярните сияния се образуват в небето в резултат на слънчеви бури. Те съдържат купища заредени частици, които понякога са достатъчно силни, за да стигнат чак до Земята. И когато този наелектризиран газ се срещне с атмосферата ни и премине през магнитното поле на планетата, той взаимодейства с газове като кислорода, които след това светят в зелено, червено, лилаво и синьо.

Тези бури могат също така да повлияят на електрическите и магнитните сигнали на Земята, причинявайки пренапрежения и смущения.

Както отбелязва Зинкова в статията си, ако слънчевата или геомагнитната буря е била достатъчно силна, за да предизвика полярно сияние, тогава същата магнитна енергия може да е била достатъчно силна, за да повлияе на навигационните системи и комуникациите на борда, както и на борда на другите кораби, дошли по-късно на помощ.

Джеймс Бисет, втори офицер на Карпатия, който успява да спаси някои от оцелелите, отбелязва в дневника си в нощта на спасяването: „Нямаше луна, но полярното сияние блестеше като лунен лъч, който се изстрелваше от северния хоризонт.“

Дори когато Карпатия пристига пет часа по-късно, Бисе съобщава, че все още се вижда „зеленикави лъчи“ на Сиянието.

Освен това Лорънс Бийзли, един от малкото оцелели от трагедията, пише за светлина, което „се извиваше ветрилообразно по небето, със слаби струи, стигащи до Полярната звезда“. За Зинкова това е очевидно описание на Северното сияние.

Изследването дава убедителни доказателства, че го е имало в нощта на трагедията, и продължава да предполага, че геомагнитната му сила е повлияла на навигационните системи като дори може да го е насочила право към айсберга. Дори леко отклонение от 0,5 градуса от курса би било достатъчно, за да насочи кораба към леда, и е възможно магнитната интерференция да е причинила такава грешка.

Освен това в докладите от същата нощ на катастрофата се цитират „странни“ радиосигнали, чути от операторите на борда на Балтик – друг кораб, притекъл се на помощ. Някои от сигналите за бедствие, подадени от екипажа на Титаник, дори не са били регистрирани на другите кораби и според съобщенията той съответно не е получил редица отговори.

В миналото изследователите смятаха, че тези неуспех в комуникацията са заради радиата, които граждани на борда имат, но Зинкова твърди друго:

„В официалния доклад за потъването на Титаник се предполага, че радиолюбителите са причинили смущения, като са заглушили ефира… По онова време обаче хората са имали непълни познания за влиянието, което геомагнитните бури могат да окажат върху йоносферата и как могат да нарушат комуникацията.“

Отделно от това друга теория изказва предположението, че пожар на борда на кораба само няколко нощи преди потъването е допринесъл за катастрофата. Въпреки че повечето историци са съгласни, че сблъсъкът с айсберга е това, което наистина потапя Титаник, предварителните повреди на съда може да са ускорили гибелта му.

Изглежда, че перфектната смес от нещастия, независимо дали става дума за пожар или потенциално геомагнитно смущение, е подпечатала съдбата на най-големият лайнер за онова време.