Черната Мадона: Защо Дева Мария е изобразявана с черна кожа в Европа?

В повечето християнски църкви на Запад Дева Мария е изобразявана със светла кожа, подобно на сина си Исус Христос. Но има приблизително 400-500 версии на Мадоната с тъмна кожа – и, изненадващо, много от тях „черни Мадони“ се намират в Европа.

Тези изображения често включват и бебето Исус също с тъмна кожа и могат да бъдат открити в различни църкви, музеи и светилища. Изглежда, че повечето от тях датират от средновековната епоха, но точната история на произхода им често е забулена в мистерия.

Някои теории предполагат, че християнските художници просто са използвали за пример стари езически произведения, които са изобразявали предхристиянски божества и духовни фигури, които случайно са имали тъмна кожа. Други твърдят, че християнските художници са използвали определени материали в своите произведения, които просто са потъмнявали с течение на времето.

Трети пък предлагат, че тъмната кожа на Черната Мадона е абсолютно съзнателен – и все пак символичен – избор, свързан с библейски препратки и културни асоциации с плодородието, майчинството и Земята.

В случаите, когато тъмният оттенък е бил умишлен, повечето от тези произведения вероятно са били предназначени за метафорично, а не за буквално тълкуване на външния вид на Девата.

Въпреки това трябва да се отбележи, че през последните години някои африкански и чернокожи американски художници включват по-ясно изразени африкански черти в своите изображения на Дева Мария, подчертавайки нейното универсално значение за християните по целия свят. Черни мадони са се появили и в Южна Америка и Азия, което допълнително сочи широкото влияние на тези произведения на изкуството.

Мистериозният произход на Черната Мадона

Икона от Ченстохова, Чехия

Трудно е да се каже колко точно са черните мадони по света, но се предполага, че са приблизително 400-500 – и повечето от тях са тук, в Европа.

Авторката Кристена Кливланд, която е изследвала обстойно тези произведения на изкуството, отбелязва: „Само малък процент от 450-те черни мадони в света изглеждат подчертано чернокожи или имат това, което бихме нарекли африкански черти. Много от тях имат черна кожа, но по-евроцентрични черти“.

Те често се срещат в медиите и са разглеждани – и почитани – в множество музеи, църкви и светилища по целия свят. Но въпреки това внимание произходът на тъмния им цвят все още е широко обсъждан.

Една от теориите е, че художниците са използвали тъмни материали – като определени видове дърво – за създаването на произведенията си, може би за да представят древната история на Светите земи. Или пък са използвали материали, които постепенно потъмняват.

Друга теория е, че тези произведения са се появили благодарение на предхристиянските художествени традиции, тъй като някои езически скулптури са показвали божества с тъмна кожа. Възможно е с възхода на християнството художниците просто да са заменили съществуващите езически сюжети с Дева Мария и нейния син, може би чрез наслагване на изображения на майката и сина върху съществуващите статуи.

Някои изследователи обаче предполагат, че зад Черната мадона може да се крие друг замисъл. Някои смятат, че тъмната кожа може да е била съзнателен избор в светлината на библейски пасажи като Песен на песните 1:5:

Черна съм, но хубава,

ерусалимски дъщери,

Като кидарските шатри,

като Соломоновите завеси.

Освен това в някои предхристиянски групи тъмната кожа се свързвала и с плодородието и майчинството, тъй като тъмните нюанси са по-близки до цветът на почвата. Това може да е повлияло на по-късните християнски художници, които са искали да подчертаят качеството на Дева Мария като отдадена майка на Исус.

„Най-добрата плодородна почва е черна на цвят и колкото по-черна е тя, толкова по-подходяща е за земеделие“, обясняват от университета в Дейтън.

Всъщност много експерти не вярват, че Черната Мадона представя разбирането на европейските художници за действителния физически облик на Дева Мария и Исус. В случаите, когато тъмната багра е била умишлена, тя вероятно е служила по-скоро за метафорична и духовна цел.

Независимо от произхода си, тези произведения са широко възприемани като чудотворни и способни да осигурят на християните по-силна връзка с тяхната религия. Често поклоници изминават големи разстояния, за да видят известни Черни Мадони, като например тази от Ченстохова в Полша.

„Не бива да забравяме, че Световният ден на младежта, който се проведе в Ченстохова преди 25 години, беше първият с участието на младежи, дошли от източните страни. Бяха около 200 000 души, които дойдоха от Украйна, от Русия и Беларус“, обяснява кардинал Станисалв Дживиш, архиепископ на Краков, пред Католическата информационна агенция през 2016 г.

Сред другите известни изображения са Дева Мария от Монсерат в Испания, Дева Мария на отшелниците в Швейцария и Дева Мария от Алтьотинг в Германия. Извън Европа тъмнокожата религиозна фигура може да бъде открита и в Африка, Южна Америка и Азия. При толкова широко разпространено влияние е ясно, че историята на тези произведения е богата и всеобхватна.

Историята

Черната Мадона от Тулуза

Точната история на Черната мадона е също толкова загадъчна, колкото и нейната композиция. Изглежда, че повечето изображения в Европа датират от средновековния период, по-специално от XI до XV век.

За някои от тези произведения обаче се говори, че са много по-стари. Например някои християни вярват, че известната Богородица от Ченстохова датира чак от времето на дванадесетте апостоли.

Редица от тези произведения имат и донякъде опасна история, като оригиналът на Нотр Дам дьо Су Тере във Франция (за който се смята, че е от XI или XII в., а може би и от по-рано) е изгорен по време на Френската революция, а по-късно е заменен с реплики.

Смята се обаче, че черните мадони за първи път започват да набират популярност на Стария континент през XI и XII в., вероятно поради забраната на езическите икони. Това се свързва с теорията, че някои предхристиянски скулптури са били преправяни, за да се избегне унищожаването им.

Триръката Черна Богородица в сръбския православен Хилендарски манастир в Атон, Гърция.

Някои историци на изкуството изказват предположението, че най-ранните черни мадони може да са били по изображения на египетската богиня Изида и нейния син Хор. Възможно е ранните християни да са използвали тези съществуващи икони, за да създадат свои собствени произведения, което измества хронологията за създаването им към древността.

„Фигурите на Черната Мадона често са били наслагвани върху по-ранни предхристиянски богини в бившите римски региони, особено върху Изида. Ранните църкви често са били строени на местата на римски храмове и всъщност някои ранни фигури на Мадоната по-късно са били заменени, след като е било открито, че всъщност са статуи на Изида и Хор“, казват за тези ранни произведения на изкуството от Университета на Западен Вашингтон.

Изида и Хор

Макар че пълната история може би никога няма да бъде напълно разгадана, произведенията остават обект на очарование. А всъщност такива продължават да се създават и в днешно време, особено от африкански и чернокожи американски художници, които предлагат своя интерпретация на Дева Мария и раждането на Исус Христос. Все повече внимание се обръща и на по-стари работи в Африка, които може би са създадени в чест на Мария и Исус в ранните дни на християнството.

Като цяло тези фигури са забележителни символи на художествената и религиозната история, които подтикват към размисъл за нашето културно наследство, нашите вярвания и възприятия – и имат особено важно значение за християните, които изминават големи разстояния само за да ги видят лично.