7 жизненоважни факта за кръвта

Всеки знае, че когато се пореже, започва да кърви – резултат от постоянното движение на кръвта в тялото ни. Но знаете ли всички функции, които всъщност изпълнява кръвоносната система? Ето някои изненадващи факти за човешката кръв – и няколко достойни за съжаление теории, които предшестват съвременното научно разбиране за тази жизненоважна тъкан.

Лекарите все още използват кръвопускане и пиявици за лечение на болести.

Още древните народи са знаели, че кръвоносната система е важна за цялостното здраве. Това може би е една от причините за кръвопускането за „лекуване“ на всякакви болести – от рак до инфекции и психични заболявания. В продължение на повече от две хилядолетия то се е запазило като една от най-разпространените медицински процедури.

Хипократ е вярвал, че болестите се дължат на дисбаланс на четирите „хумора“ – кръв, храчки, черна жлъчка и жълта жлъчка. В продължение на векове лекарите са смятали, че балансът може да бъде възстановен чрез отстраняване на излишната кръв, често чрез кръвопускане или пиявици. Това невинаги се е получавало, разбира се. Джордж Вашингтон например умира скоро след като неговият лекар лекува възпаленото му гърло с кръвопускане и редица други мъчителни процедури.

Към средата на XIX в. практиката вече е на изчезване, но не напълно. Кръвопускането е ефективно средство за лечение на някои редки състояния като хемохроматоза – наследствено заболяване, при което организмът ви абсорбира твърде много желязо.

Пиявиците също се завръщат в медицината. Вече знаем, че слюнката им съдържа вещества с противовъзпалителни, антибиотични и анестетични свойства, както и хирудин – ензим, който предотвратява съсирването на кръвта и пропуска повече кислородна кръв в раната, като намалява отока и помага за възстановяването на малките кръвоносни съдове, за да може тя да заздравее по-бързо. Ето защо пиявиците все още понякога се използват при лечението на някои заболявания на кръвообращението, артрит и присаждане на кожа, както и за възстановяване на пръстите на ръцете и краката. (Противно на общоприетото схващане, дори кръвосмучещата разновидност на пиявиците не обича чак толкова човешката кръв.)

Учените разбират как работи кръвообращението чак през 17 век.

Уилям Харви, английски лекар, обикновено е смятан за откривател и демонстратор на механиката на кръвообращението, въпреки че работата му се развива на базата на натрупаните през вековете изследвания по темата.

Преобладаващата теория по негово време е, че белите дробове, а не сърцето, движат кръвта в тялото. Отчасти чрез разтваряне на живи животни и изучаване на все още биещите им сърца Харви успява да опише как сърцето изпомпва кръвта през тялото и как кръвта се връща в него. Той също така показва как клапите във вените помагат за контролиране на потока на кръвта в тялото. Много от съвременниците му се присмиват, но в крайна сметка неговите теории се потвърждават.

Кръвните групи са открити в началото на 20 век.

Австрийският лекар Карл Ландщайнер открива различните кръвни групи през 1901 г., след като забелязва, че смесена кръв от хора с различни групи се съсирва. Последвалите му изследвания класифицират групите А, В и О (по-късни изследвания идентифицират още една – АВ). Кръвните групи се различават по видовете антигени – молекули, които предизвикват реакция на имунната система – които се прикрепят към червените кръвни клетки.

Хората с кръвна група А имат само антигени А, прикрепени към еритроцитите, но имат антигени В в плазмата си. При хората с кръвна група В е обратното. Кръв тип О няма нито антигени А, нито В върху червените кръвни клетки, но и двата антигена присъстват в плазмата. И накрая, тип АВ има както антигени А, така и В върху еритроцитите, но нито един в плазмата. Но почакайте, има и още! Когато е налице трети антиген, наречен Rh фактор, кръвната група се класифицира като положителна. Когато Rh факторът отсъства, кръвната група е отрицателна.

Учените все още не разбират защо хората имат различни кръвни групи, но е важно да знаете своята, защото някои хора може да умрат, ако им се прелее кръв, която не спасва на тяхната.

Кръвта е около 8% от общото ни телесно тегло.

Телата на възрастните хора съдържат около 5 литра кръв. Изключение са бременните, чиито тела могат да произвеждат около 50% повече кръв за изхранване на плода.

Плазмата, течната част на кръвта, е около 3 литра. В нея се намират червените и белите кръвни клетки и тромбоцитите, които доставят кислород до клетките, борят се с болестите и възстановяват повредени съдове. Към тях се присъединяват електролити, антитела, витамини, протеини и други хранителни вещества, необходими за поддържането на всички останали клетки в тялото.

Здравите червени кръвни клетки живеят приблизително 120 дни.

Те съдържат важен протеин, наречен хемоглобин, който доставя кислород на всички останали клетки в тялото ни. Той също така пренася въглеродния диоксид от тези клетки обратно към белите дробове за издишане.

Червените кръвни клетки се произвеждат в костния мозък – но не всеки произвежда здрави такива. При хората със сърповидно-клетъчна анемия, наследствено заболяване, те се развиват деформирани и се заклещват в кръвоносните съдове. Тези кръвни клетки издържат около 10 до 20 дни, което води до хроничния им недостиг, често причиняващ болка, инфекции и увреждане на органи.

Кръвта може да играе роля при лечението на болестта на Алцхаймер.

Алоис Алцхаймер, германски психиатър и невропатолог

Изследване, ръководено от учени от Станфордския университет, установи, че инжектирането на плазма от млади мишки на по-възрастни мишки подобрява паметта и ученето. Техните открития следват години на експерименти, при които учените хирургически съединяват кръвоносните системи на стари и млади мишки, за да проверят дали младата кръв може да обърне признаците на стареене. Тези резултати показват подмладяващ ефект на определен кръвен протеин върху органите на възрастните гризачи.

Откритията на екипа от Станфорд, че младата кръв има положителен ефект върху паметта и ученето на мишките, предизвикаха силен интерес към това дали в крайна сметка това не може да доведе до нови методи за лечение на болестта на Алцхаймер и други свързани със стареенето състояния.

Гледката на кръв може да предизвика припадъци.

При 3-4% от хората страхът, свързан с кръв, нараняване или инвазивни медицински процедури, като инжекции, достига до нивото на истинска фобия. И повечето страдащи имат една обща реакция: припадък.

Повечето фобии предизвикват повишаване на сърдечния ритъм и кръвното налягане, а често и мускулно напрежение, треперене и изпотяване: част от реакцията „бой или бягство“ на симпатиковата нервна система на организма. Но страдащите от фобията изпитват допълнителен симптом: след като първоначално се повишат, кръвното им налягане и сърдечната честота рязко спаднат.

Тази реакция е причинена от т. нар. блуждаещ нерв, чиято работа е да поддържа стабилен сърдечен ритъм, наред с други неща. Но понякога той прекалява, като понижава кръвното налягане и сърдечната честота твърде много. (Може би ви се е случвало такова нещо, ако сте били много гладни, дехидратирани, уплашени или сте се изправили твърде бързо.) При хората с фобията реакцията на нерва може да се прояви само при вида или дори мисълта за кръв, игли или телесно нараняване, което прави дори рутинния медицински или стоматологичен преглед причина за сериозен страх и притеснение.