Китайската нова година предизвиква картини на танцуващи дракони и червени фенери и независимо дали сте китаец или не – пак си е повод за купон.
Въпреки това, макар че китайската нова година е лунна нова година, историята на лунната и различните ѝ чествания е много по-дълбока. Всички китайски новогодишни празненства са празненства на Лунната нова година, но със сигурност невсички празненства на Лунната са традиционно китайски…
Ето малко повече за това широко празнувано събитие:
Началото на лунната нова година се променя всяка година.
Лунният календар се основава на циклите на Луната, така че датата на китайската нова година и нейния празник се променя всяка година. Технически погледнато, тя се пада по време на второто новолуние след зимното слънцестоене. Въпреки че тази година се пада на 1 февруари, първият ѝ ден може да бъде от 21 януари до 19 февруари. Китай сравнително късно приема Григорианския календар, като официално преминава към него през 1912 г. (макар че ефективно го използва едва през 1929 г.), но лунният календар е по-важен на духовно и културно ниво: всички традиционни празници от него, като зимното слънцестоене, все още се празнуват, а много китайци все още изчисляват възрастта и рождения си ден по него.
Лунният календар не е съвсем еднакъв с лунно-слънчевия.
„Лунната нова година“ всъщност може да означава няколко различни неща. Най-широкото значение се основава единствено на лунния календар, който се изчислява чрез месечни цикли въз основа на фазите на Луната (ислямският календар например е лунен също). Някои лунни НГ обаче се основават на лунно-слънчеви календари, които включват както фазата на спътника ни, така и времето в слънчевата година. Григорианският календар – а също и китайският, еврейският и древният вавилонски календар – са лунно-слънчеви. Това обяснява защо празници като Великден, Рамадан или Рош Хашана в Григорианския календар – и китайската Нова година – се падат на различни дати всяка година.
Лунните новогодишни празненства датират от 14 век пр.н.е.
Макар че е трудно да се определи произходът му, отбелязването на новата година в Китай започва някъде около XIV в. пр.н.е., когато е въведен календар, основан на слънчевата енергия, създаден около слънцестоенето. С него китайците започват да използват едновременно лунния и слънчевия календар. Аграрното общество обаче е знаело, че реколтата всяка година преминава през едни и същи цикли, и новата година на реколтата започва да се празнува по време на династията Шан. Едва много по-късно, през II в. пр.н.е., император Уди от династията Хан фиксира празникът да се провежда на първия ден от първия месец на лунния календар.
Това не е само китайски празник.
Китайската нова година не е единственият празник, основан на лунната нова година. Такива празненства има и в Корея, Виетнам, Лаос, Сингапур и др. Всъщност през 2019 г. Сидни, Австралия, преименува празника си от „Китайски“ на „Лунен новогодишен фестивал“, за да бъде по-приобщаващ и за останалите многобройните азиатски култури, които празнуват.
Лунната нова година е официален празник в Калифорния.
Според последните данни от преброяването на населението Калифорния е не само най-населеният щат в САЩ, но и с най-многобройното азиатско население от всички щати – около 6 милиона души. И тъй като азиатската култура е толкова популярна, през 2018 г. бившият губернатор Джери Браун подписва закон, с който признава Лунната нова година за официален щатски празник.
„Милиони хора в Калифорния празнуват традициите на Лунната нова година, които се предават от поколение на поколение“, казва д-р Ричард Пан, сенатор и съавтор на законопроекта. „Този законопроект ще спомогне за признаването на богатата история на едно от най-празничните събития в света и ще покаже на общността на АТО [азиатци и тихоокеански островитяни] в нашия щат, че всички ние сме част от голямото калифорнийско семейство.“