Силурската хипотеза: Имало ли е напреднала цивилизация преди нас

В сериала „Доктор Кой“ има един извънземен вид, наречен силурианци – технологично напреднали хуманоидни влечуги, които са живели много преди хората, скрили са се и на практика не са били открити отново, докато Доктор Кой не се появява в телефонната си кабина. Дотук няма нищо научно. През 2018 г. обаче двама учени от Университета в Кеймбридж пишат статията, озаглавена „Силурийската хипотеза: Възможно ли е да се открият следи от напреднала цивилизация в геоложкия запис?“ по името на измисления вид.

Публикувана в Journal of Astrobiology, статията не твърди, че е имало такъв напреднал вид много преди човечеството, но предлага интересния хипотетичен въпрос дали изобщо би било възможно да се открият „геоложки отпечатъци“ на отминала цивилизация, която е изчезнала преди милиони години.

„Един от ключовите въпроси при оценката на вероятността за намиране на такава цивилизация е разбирането за това колко често, при положение че е възникнал живот, той би бил интелигентен и би се развил до индустриална цивилизация?“, пишат те в статията.

„Хората са единственият пример, който ни е известен, и нашата индустриална цивилизация е продължила (засега) приблизително 300 години (например от началото на методите за масово производство). Това е малка част от времето, през което сме съществували като вид, и нищожна част от времето, през което е съществувал сложен живот на земната повърхност.“

„Този кратък период повдига очевидния въпрос дали такова нещо е могло да се случи и преди.“

Освен че е интересна хипотеза за размисъл, търсенето на отговор на този въпрос би могло да ни помогне и при търсенето на признаци на развити цивилизации на други планети. Както се посочва в статията, хората вече сме оставили забележителни следи на Земята (за нашето сравнително кратко време). Това обаче не означава, че тези промени ще могат да бъдат открити след милиони години. Всъщност записът, който оставяме – например в седиментите – може да е дебел само няколко сантиметра. Това може да е вярно дори ако оцелеем много по-дълго от сегашната ни възраст.

„Колкото по-дълго трае човешката цивилизация, толкова по-голям сигнал за нея може да се очаква в записа“, пише екипът. „Въпреки това, колкото по-дълго трае една цивилизация, толкова по-устойчиви би трябвало да са станали нейните практики, за да оцелее. Колкото по-устойчиво е едно общество (напр. в производството на енергия и в селското стопанство), толкова по-малък е отпечатъкът ѝ върху останалата част от планетата. Но колкото по-малък е отпечатъкът, толкова по-малък е сигналът, който ще бъде запечатан в геоложкия запис.“

Екипът обсъжда други маркери, които бихме могли да оставим за след милиони години (или съответно биха били оставени от други видове преди нас). По-специално, те споменават признаци на мащабно събиране на енергия. Те биха били по-малки, ако хипотетичната цивилизация е използвала слънчева или водна енергия, или геотермална енергия. Някои от тях ще бъдат неразличими от естествено възникнали явления като процеса по обезкисляване на океаните през кредата и юрата – но други биха дали ясни знаци, че ни е имало и абсолютно сме разрушили околната среда.

„Предполагаме, че някои специфични улики биха били по-характери и дълготрайни – а именно устойчиви синтетични молекули, пластмаси и много радиоактивни отпадни вещества в случай на ядрена катастрофа“, пише екипът.

„При отсъствието на тези маркери уникалността на събитието може да се види в множеството приводно независими отпечатъци един от друг, а не от един много голям отпечатък, свързан с една геофизична причина.“

Екипът не дава окончателен отговор в статията, но предполага, че ако има други древни напреднали видове за откриване, те ще бъдат открити чрез изследване на елементарните и композиционните аномалии в седиментния запис.

„Въпреки че силно се съмняваме, че преди нашата е съществувала някаква друга индустриална цивилизация, задаването на въпроса по формален начин, който изрично формулира как биха могли да изглеждат доказателствата за такава цивилизация, повдига свои собствени полезни въпроси, свързани както с астробиологията, така и с изследванията на антропоцена“, заключават те.

„Надяваме се, че тази статия ще послужи като мотивация за подобряване на ограниченията на хипотезата, така че в бъдеще да сме в по-добра позиция да отговорим на въпроса в заглавието на труда.“