Археолози откриха древни бебета, погребани с шлемове от черепи на други деца

Археолози от исторически обект в Еквадор разкриха, че са открили останки на двама души: бебета, които са имали „шлемове“, направени от черепите на други деца около главите им.

Според информация на „Форбс“ археолозите разкопават древния ритуален комплекс Саланго на централното крайбрежие на Еквадор от 2014 до 2016 г., за което време откриват не само човешки останки от 11 души, но и раковини, артефакти и каменни фигурки, с които се е отдавало чест на предците.

Отговорният изследователски екип включва Сара Джуенгст и Абигейл Байтъл от Университета на Северна Каролина в Шарлот и Ричард Лунис и Хуан Хосе Ортис Агилу от Техническия университет в Манаби в Еквадор. Техните изследвания са публикувани в списанието Latin American Antiquity.

Самият исторически обект датира от около 100 г. пр.н.е. и вероятно е бил използван от културата Гуангала като погребална платформа. Въпреки че откритията, направени в Саланго като цяло, са поразителни, най-интригуващ за експертите е нетипичният погребален ритуал с модифицирани „шлемове“.

Едно от въпросните бебета е било на около 18 месеца, когато е починало.

По някаква неизвестна причина „модифицираният череп на втори младеж е бил поставен по начин, наподобяващ шлем, около главата на първия, така че лицето на първия е гледало през и от черепния свод на втория“, обясняват изследователите.

Черепният шлем е от отделно дете, което е било на възраст между 4 и 12 години, когато е починало. Второто бебе, намерено с такъв на главата, е било само на възраст между 6 и 9 месеца при смъртта си и е имало череп, направен от дете на възраст между 2 и 12 години, когато е починало.

Според Live Science шлемовете, поставени плътно върху главите им, вероятно все още са имали плът по тях. Без това своеобразно естествено лепило е малко вероятно шлемовете да са се слепили.

Черепи като цяло не са рядкост, що се отнася до древните южноамерикански погребения – макар че те обикновено са на възрастни, а не на деца. Основната мотивация за това обикновено е било страстното идолопоклонничество към предците или към загиналите с чест във война.

Ето защо откриването на деца, погребани с черепи на други деца, които пазят главите им, е било шок. Оттогава Джуенгст и нейните колеги изказват предположението, че това „може да представлява опит да се гарантира защитата на тези „предсоциални и диви“ души“, като фигурките дават допълнителна защита.

„Все още сме доста шокирани от находката“, казва Джуенгст. „Не само че е безпрецедентна, но и все още има толкова много въпроси“.

Един от тези въпроси без отговор се върти около вид кост – „ръчна фаланга“ – намерена заклещена между главата на едно от бебетата и шлема. Никой не знае защо костта е била поставена там и на кого е принадлежала. Следващите стъпки за установяване на това са ДНК и изследвания на стронциеви изотопи.

Всеобщата загадка остава какво точно е целял този погребален ритуал като цяло. Предишни проучвания показват, че в района е имало голямо вулканично изригване, което е покрило всичко наоколо с пепел – малко преди да бъдат погребани тези две бебета.

Предполага се, че това събитие е засегнало драстично местното производство на храна, като тези последни останки потвърждават, че по време на смъртта хората са били тежко недохранени.

По този начин, изказват мнение археолозите, е възможно „третирането на двете бебета да е било част от по-голям, комплексен ритуал в отговор на екологичните последици от изригването“. Разбира се, за да се потвърди това, са необходими още доказателства.

Джуенгст също така предполага, че тези черепи може да са били „носени както в смъртта, така и приживе, така че определено имаме много идеи, с които да работим“.

При сегашното положение са открити множество човешки останки и културни артефакти, като в момента се извършва задълбочен научен анализ, за да се научи повече. За биоархеолога Сара Бекер от Калифорнийския университет откриването на този безпрецедентен погребален ритуал е „доста невероятно“.

„Никога не съм чувала за подобно нещо другаде в Андите“, казва тя, и това я кара да „обмисли практики на други места, където главите се погребват в сандъци, сякаш са “семена“, които помагат за по-богата реколта“.

„Чудя се дали това има нещо общо с прераждането и дали тези деца не са били важни символи на нещо.“

В крайна сметка, въпреки че гледката на човешки останки – особено на деца – разбираемо може да бъде тревожен момент, Джуенгст се успокоява по интересен начин от подробноститеоколо находката: „Срещата със смъртта на малки бебета винаги е емоционално“, казва тя, “но в този случай беше странно успокояващо, че тези, които са ги погребали, са отделили допълнително време и са се погрижили да го направят на специално място, може би придружени от специални хора, за да ги почетат.“