Защо през 1177 г. пр.н.е. редица цивилизациите се разпадат едновременно

Преди малко повече от 3200 години човечеството достига невиждани дотогава висоти: в района на Източното Средиземноморие, Северна Африка и Близкия изток се създават сложни и високоорганизирани цивилизации, които се свързват помежду си чрез дипломация, търговия и обмен. Културите процъфтяват, а градовете се разрастват.

Всичката тази красота обаче изведнъж се разпада – и никой не е сигурен защо.

Някои от основните общества, засегнати от така наречения Колапс на бронзовата епоха (или Бронзовият колапс), са Средноасирийската империя в Месопотамия, Новото царство в Египет, вавилонците, Хетската империя в Анатолия, троянците, микенците в континентална Гърция и минойците в Крит. За повечето от тези общества последвалият период е нещо като „тъмна епоха“ с незначителен технологичен или културен напредък, както и със социален застой.

Обществата се замогват по време на бронзовата епоха – период, който започва около 3300 г. пр. н. е., характерен с използването на бронзови инструменти, произведени чрез топене на мед и легирането ѝ с калай, арсен или други метали. Този технологичен пробив създава по-здрав и издръжлив материал от съществуващите преди това, което дава на тези общества значително предимство в областта на оръжията, изработката на инструменти, инженерството и изкуството.

Тази революция полага основите и за развитието на по-големи градски центрове, създаването на сложни социални йерархии и изобретяването на различни писмени системи, като клинописното писмо.

Но по неясни причини тази процъфтяваща мрежа се срива около XII в. пр.

В книгата си от 2014 г., посветена на срива, американският археолог Ерик Клайн изтъква 1177 г. пр.н.е. като решаващ момент, в който нещата значително се влошават. Въпреки това, както отбелязва той, сложният крах се разгръща известно време. В продължение на няколко десетилетия избухват бунтове, избухват войни, градовете се сриват, писмените системи са унищожени, а културите сякаш са заличени от планетата.

Историците предлагат различни обяснения, включително много от обичайните заподозрени за срив на обществото.

Едно от по-стандартните и стари е появата на нова доминираща сила: „морските народи“. Тази хипотетична група мародери не е оставила никакви паметници или писмени сведения за себе си, така че тяхната идентичност далеч не е ясна, а съществуването им все още се обсъжда широко. Може би те не са били една конкретна култура, а събирателен термин, прилаган към всички морски народи от други части на Средиземноморието.

Каквато и да е идентичността им, тяхното пристигане може да обясни масовият отлив на хора от градовете в Анатолия, Сирия, Финикия, Ханаан, Кипър и Египет между XIII и XII в. пр. н. е.

Възможно е също така някои цивилизации да са изгнили отвътре чрез общ срив на системата. Учените отбелязват, че много къснобронзови народи са имали „фатално централизирани, сложни и тежки отгоре“ политически структури, които са ги направили уязвими за социално неравенство и експлоатация, което довежда до социална нестабилност.

Друго обяснение е някаква екологична катастрофа. Проучване от 2013 г. разглежда поленови зърна от седиментите на древно езеро в региона и открива доказателства за климатични промени по това време. Авторите на изследването твърдят, че тези промени в околната среда са довели до всеобщи засушавания, недостиг на храна и глад. Последиците от това са били масова миграция, социални сътресения и уязвимост на тези някога силни цивилизации пред нашественици, вероятно преждеспоменатите морски народи.

По подобен начин проучванията изтъкват избухването на чума в Крит в края на III хилядолетие пр. н. е., въпреки че има ограничени доказателства, че тя е повлияла на други общества.

Както посочва Клайн в книгата си, сривът на бронзовата епоха едва ли може да се обясни с един-единствен фактор. Вместо това той предлага да е бил „перфектна комбинация от бедствия“, включваща много от темите, които споменахме.

Историята е унизително напомняне, че никоя цивилизация, независимо колко мощна или напреднала е, не е имунизирана срещу срив. Когато великите цивилизации от бронзовата епоха са били на възходяща траектория, малцина са могли да предвидят, че техните грандиозни градове и велики идеи в крайна сметка ще избледнеят в неизвестност. И все пак, при подходяща комбинация от климатични промени, вътрешни конфликти и технологични промени, дори най-страховитите общества могат лесно да се разклатят и да паднат.