6 недостатъка на еволюцията ни

Изразът „оцеляват най-силните“ ни кара да смятаме, че естественият подбор е двигател на недвусмислено полужителен прогрес, който прави хората само по-силни и по-здрави. Но в действителност нещата са по-сложни.

„Постоянно повтарям за това в уроците си“, казва Карен Розенберг, палеоантрополог от Университета на Делауеър. „Смятаме, че добрата физическа форма означава аеробна форма или способност да се бяга дълго, но в еволюционната биология добрата физическа форма означава репродуктивен успех.“ С други думи, просто трябва да можете да оцелеете достатъчно дълго, за да предадете гените си на следващото поколение.

За да постигне този успех, естественият подбор понякога прави компромиси и в резултат на това хората са развили някои черти, които днес представляват истинско предизвикателство за здравето ни. От травми на гърба до трудно раждане – ето 6 недостатъка на човешкото съществуване, за които можете да обвините еволюцията.

Имаме болки в гърба, защото сме двукраки.

Появата на двуноги създания е върхова точка в човешката еволюция. Стоенето в изправено положение ни е позволявало да изминаваме големи разстояния, а Чарлз Дарвин е смятал, че това също е освободило ръцете ни, за да използваме инструменти и да носим неща, например храна. Но краката ни си имат цена.

При шимпанзетата и другите ни четириноги братовчеди гръбначният стълб действа като опкачен мост. „Но ако вземете тази хоризонтално стабилна структура и я изправите вертикално, тя губи своята стабилност“, казва Джереми ДеСилва, палеоантрополог в колежа „Дартмут“.

Най-очевидният начин за създаване на структурно стабилен гръбначен стълб при изправено същество би бил идеално права колона прешлени. Но тази подредба би блокирала родилния канал, а трябва да се раждат деца, за да оцелее вида ни. Така че човешкият гръбначен стълб е трябвало да еволюира да е извит, както го знаем днес, за да се освободи място за раждане на малките с големи им мозъци – казва ДеСилва. Цената, която плащаме, са болките в гърба – и често срещани травми като разместване на дискове и разни компресионни фрактури.

Краката ни не са добре пригодени за ходене

Ако погледнете най-модерните протези за крака, които се предлагат днес, тяхната структура прилича повече на крака на щраус. Те не възпроизвеждат човешката анатомия, защото анатомично правилното човешко стъпало е малко неудобно.

„Хората не са създадени от нулата“, казва ДеСилва. „Много от анатомиите, които имаме, сме наследили от нашите предци маймуни – и стъпалото е прекрасен пример за това“.

Когато сме започнали да ходим на два крака, вече не сме се нуждаели от гъвкавите стъпала, които са били необходими на предците ни, за да се катерят по дърветата и да се хващат за клони. За да ни осигури по-голяма стабилност и да ни позволи да се оттласкваме по-добре от земята, еволюцията е подходила малко по метода „труд и техника“ – казва ДеСилва. Но тъй като ходим на модифицирани маймунски крака, които могат да се усукват и извиват доста лесно във всякакви посоки, ние често ги изкълчваме и чупим. Получаваме също и навяхвания на подбедриците, плантарен фасциит и сриване на сводовете. Това не е само съвременен феномен; учените дори виждат някои от тези травми на стъпалата във фосилите.

„Всичко, което иска еволюцията, е нещото ѝ да работи достатъчно добре„, казва ДеСилва. „Това, което имаме като последица от достатъчно доброто стъпало, е индустрия за милиарди долари – ортопедията.“

Раждането е трудно за хората

В сравнение с другите маймуни хората раждат много по-трудно. Това до голяма степен се дължи на факта, че човешкият таз е много тесен в сравнение с големите глави и широките рамене на нашите бебета.

„Тазът изпълнява две противоречиви функции при хората: позволява ни да ходим на два крака и ни позволява да раждаме бебета с големи мозъци“, казва Розенберг. Формата на таза е нивелиране между тези две неща.

Но хората са измислили интересен културен отговор на проблема с дългото и болезнено раждане. Докато то е самотно събитие за повечето бозайници, Розенберг посочва, че почти всички човешки майки търсят помощ от роднини, акушерки или лекари.

В статия, публикувана в British Journal of Obstetrics and Gynaecology, Розенберг и колежката ѝ Уенда Треватан пишат, че естественият подбор вероятно е благоприятствал поведението да се търси помощ по време на раждането. Това вероятно не е било съзнателно решение на бъдещите майки. По-скоро търсенето на помощ може да е било продиктувано от страх, тревога и болка, но с течение на времето е довело до намаляване на смъртността.

Лелеем за дюнери

Има основателна причина, поради която е трудно да се откажем от бързата храна и сладките неща. Захарта е основна форма на енергия, а излишната захар се складира под формата на мазнини, за да ни помогне в трудни моменти. Преди развитието на земеделието и индустриализацията, когато източниците на храна са били оскъдни или ненадеждни, завишеният ни апетит ни към нея е бил необходим за оцеляването. Но сега, когато преработената захар е лесно достъпна в магазините за хранителни стоки, ние често прекаляваме с нея. В резултат на това сме изправени пред епидемия от затлъстяване и увеличаване на заболявания като диабет и високо кръвно налягане.

„Хранителната индустрия е направила състояние, защото телата ни още са в каменната ера и жадуват захар, но живеем в свят, в който тя е евтина и в изобилие“, пише еволюционният биолог от Харвард Даниел Либерман в статия във в. „Ню Йорк Таймс“.

Психични заболявания

Естественият подбор не е изкоренил потенциално вредни състояния като шизофрения и депресия, въпреки че много от тези разстройства са свързани с по-ниска раждаемост. Някои учени изказват теорията, че здравите роднини на хората с психични разстройства може да са отговорни, че тези състояния съществуват, тъй като те предават генетичните мутации на собствените си деца, запазвайки разстройствата в генофонда. Други учени пък смятат, че макар пагубни за много хора, някои от тези заболявания изглежда са свързани с еволюционно предимство.

Например, въпреки че някои симптоми на депресията могат да бъдат изтощителни, няколко изследователи твърдят, че това състояние може да насърчи аналитичен стил на мислене, който може да бъде много продуктивен при решаването на проблеми. Други изследвания предполагат, че свързаните с шизофренията гени може да са помогнали на хората да постигнат задълбочено и комплексно мислене.

Имаме мъдреци заради по-големите си мозъци

След като хората започват да ходят изправени, претърпяват още една голяма трансформация: по-големи мозъци. За да се вмести по-големият мозък в главата, формата на лицето трябва да се промени – и така челюстта става по-тясна. Но за много хора това означава, че третите им молари, тоест мъдреците, които някога са били жизненоважни за дъвченето, нямат вече място да пробият през венците, така че остават под тях. Ако не бъдат извадени, те могат да причинят изключителна болка или инфекции.

Но естественият подбор продължава да действа: Генетична мутация, която спира образуването на мъдреците, се разпространява и днес все повече хора се раждат без тях.