Сдружение „Лига на умерените“ откри „гореща телефонна линия“ за подкрепа на алкохолно зависимите и техните близки
По консумация на концентрати сме на 6-то място в света и на 15-о – по обща алкохолна употреба. 30% от мъжете и 20% от жените у нас имат проблемна употреба на алкохол, която би могла да доведе до увреждане и тежки хронични заболявания. Все повече млади образовани и интелигентни жени се лекуват в Държавната психиатрична болница по лечение на наркомании и алкохолизъм.Близо 500 000 са българите, които са зависими от алкохола.Около 3 до 5% са пълните въздържатели. По думите на д-р Александър Канчелов, специалист по лечение на зависимости, у нас алкохолно зависимите са 10 пъти повече от зависимите от наркотични вещества. 70-80% от случаите на алкохолизмът се предхожда и съпътства от депресия, страхова невроза, тревожност, т.е. от психични заболявания.Всеки мъж, който употребява над 21 питиета по 25 милилитра концентрат седмично, влиза в рисковата зона. За жени тя настъпва след приема на повече от 14 такива питиета. Това ще рече, че на представителите на мъжкия пол им се полага по 525 мл за седмица, а на дамите – 350 мл.Всеки, който пие над 4 дни в седмицата и прехвърля нормата, попада в рисковата зона на зависимост от алкохола, обясни още доц. д-р Христо Кожухаров, председател на Българската психиатрична асоциация.
Употребата на по-големи количества от посочените крие риск от развитие на тежки хронични заболявания в рамките на следващите 10 до 15 години, съобщиха специалисти по време на кръгла маса на тема „Алкохолната зависимост – лечимо мозъчно заболяване. Ограничаване на високо рисковата алкохолна консумация и достъп до лечение на алкохолно зависимите“.
Организатор на събитието, целящо да се повдигне въпросът за припознаването на алкохолната зависимост от обществото и институциите като лечимо мозъчно заболяване, бе Сдружение „Лига на умерените” с подкрепата на Българската психиатрична асоциация.
Най-големият проблем при зависимите от алкохол е диагностиката. Модерното лечение на алкохолизма залага не на пълното въздържание, което често е невъзможно, а на редуциране консумацията на алкохола.
По време на дискусията бяха повдигнати редица въпроси, сред които и липсата на Национална стратегия за превенция и лечение на алкохолната зависимост в България и за неглижиране лечението на тези хора от НЗОК.
Участниците във форума бяха единодушни, че е необходимо да се отделят средства за финансирането на програми за лечение именно на алкохолната зависимост и да се работи съвместно с организациите на работодателите и на алкохолните производители в България, частните центрове за лечение и превенция на зависимости, неправителствени организации и всички звена на държавните институции.
От Сдружението за европейски инициативи в България за пореден път повдигнаха въпроса къде отиват средствата от акциза върху алкохолните напитки, във връзка с чл. 53, ал. 2 от Закона за здравето, където ясно е посочено, че 1% от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
Законът от 2006 г. е в сила, но не действа. МЗ вече осма година не си търси тези пари, а Министерството на финансите не ги отпуска. Само за 2012 г. сумата е 20 млн. лв. За неспазването на закона от двете министерства са алармирани президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев, както и всички премиери и министри на здравеопазването от 2006 г. до днес, но без никакъв резултат.
Отговорът от МЗ е, че чл. 53, ал. 2 не изисква тези пари да постъпват в бюджета на МЗ, а само определя в какъв размер да са разходите. МЗ е преценило, че проблемите на зависимостите не изискват да се иска този 1% от акциза в целия му обем,съобщи Светлана Йорданова,председател на Сдружение за европейски инициативи в България.
“Нито един юрист не би допуснал, че този закон може да се тълкува по този начин. Омбудсманът Константин Пенчев също остана изненадан, защото не може всяко министерство да тълкува закона така, както на него му изнася”, обясни тя и съобщи още, че от месец настоящият министър д-р Таня Андреева отказва среща по проблема със заинтересованите.
Във връзка с отговорът на МЗ коментарът на присъстващите бе, че когато в държавата самите народни представители не спазват българското законодателство няма как това да се изисква от останалите хора.
От 30 общински съвети по наркотични вещества в България. За тяхната превантивна дейност през 2012 г. са отделени само 50 000 лв., което се равнява на 2 стотинки на едно българско дете.
Друга дискутирана тема бе и Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г. на МЗ, в която е засегнато ограничаването на високорисковата алкохолна консумация. Стана ясно, че стартирането на програмата, която е приета и има утвърден бюджет е под въпрос поради неясноти в отпускането на средства от държавния бюджет. Във връзка с целите на програмата от МЗ коментираха, че дейностите заложени в нея са насочени към „превенция и промоция на здраве, а не към лечение.“
В хода на събитието председателят на сдружението д-р Мила Дукова обяви откриването на „гореща телефонна линия“за предоставяне на информационна и здравна помощ в подкрепа на алкохолно зависимите и техните близки.
Тя обясни необходимостта от нея като още една възможност за хората с проблемно пиене и техните близки да потърсят помощ чрез организацията и във връзка с над 1000 постъпили сигнала за помощ на сайта на Сдружението през последната година.
На тел. 0888 000 848 Сдружение „Лига на умерените“ ще информира:
Консултантите на Сдружение „Лига на умерените“, които отговарят на въпроси в сайта www.umereni.bg, към момента са от София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Шумен, като предстои през следващата година да бъдат включени специалисти от всички регионални градове в страната.
