Пандо от Юта: Един от най-старите организми на Земята

Пандо, което буквално означава „разпространявам“, е на практика малка гора от трепетлики (Populus tremuloides). Тя оправдава значението на името си, защото вече е на площ от 42,6 хектара в националната гора Фишлейк. Тази горичка има около 47 000 стъбла, които са създадени чрез безполово размножаване. Което по същество превръща Пандо в гигантска плетеница от клонинги. Което пък означава, че технически тази гора е едно дърво – един от най-големите организми на Земята, а вече знаем, че е и един от най-старите.

В ново изследване, което все още не е преминало рецензия, са разгледани генетичните данни на Пандо и е направено заключението, че възрастта му варира между 16 000 и 80 000 години. Макар че клонингите са точни копия един на друг, те все пак могат независимо да развиват различни генетични мутации, докато се делят, така че екипът се вълнуваше и от това какво може да разкрие генетичната му вариация за тайната на дългия и стабилен живот.

Безполовото развитие на Пандо е резултат от това, че е триплоиден, което означава, че в клетките му има три копия на всяка хромозома вместо две. Половото размножаване е изключено, вместо това Пандо се клонира, но това може да е предимство за дълголетието, тъй като според изследователите триплоидността може да означава „по-големи клетки, по-големи организми, по-добра физическа форма“ – добра новина за нещо, което бавно бива изяждано от елените.

От едно стръкче до десетки хиляди големи дървета Пандо се е развил значително и учените са любопитни да видят какви промени са настъпили в многобройните му стъбла. Изненадващо. но такъв вид изследване никога не е правено с растението.

„За мен е малко шокиращо, че вече не е имало голям генетичен интерес към Пандо, като се има предвид колко е готино случаят“, казва в изявление съавторът на изследването Уилям Ратклиф, който е еволюционен биолог в Технологичния институт на Джорджия в Атланта. „С удоволствие бих отправил призив към хората да работят върху такъв вид организми.“

Решени да променят това, те събират проби от корени, кори, листа и клони от многобройните Пандо-та за ДНК анализ и секвениране на генома. Правят същото и с някои трепетлики, които не са част от организма, за да могат да ги сравнят и да потърсят варианти, които са уникални само за Пандо. Така се идентифицират 4000 генетични варианта – които разкриват странна връзка между близостта и мутациите.

„Може да се очаква, че дърветата, които са пространствено близко, са по-близки и генетично“, казва съавторът Розен Пино, който е растителен еволюционен генетик в Чикагския университет в Илинойс. „Но ние не откриваме точно това. Открихме пространствен сигнал, но той е много по-слаб от това, което очаквахме.“

Клоновите стъбла, които са били на разстояние 1-15 метра, са имали по-силна тенденция да споделят мутации, но извън тази близост са имали слабо влияние върху сходствата в генетичните вариации. На цялата площ от 42,6 хектара изглежда, че Пандо е мозайка от мутации, която се представя като „добре смесено гърне с генетична информация“, а не като мутации, групирани в близки групи.

Екипът успява също така да използва генетичните данни на Пандо, за да оцени възрастта му с помощта на теоретичен модел, който очертава еволюционната линия, разкривайки оценка от 16 000 до 80 000 години. Това поставя Пандо сред най-старите живи организми на Земята днес и „прави Римската империя да изглежда като нещо младо и скорошно“, казва Ратклиф.