В продължение на десетилетия Русия се опитва да създаде най-големия ядрен арсенал в света. Този стремеж продължава и до днес, като страната разработва внушителен заместител на съветската ракета R-36M. Официално известна като RS-28 Sarmat и наричана от западните сили „Satan II“, междуконтиненталната балистична ракета е една от най-смъртоносните в света.
Нека да я разгледаме.
Да замениш R-36M
R-36М изложена в Музея на стратегическите ракетни сили в Украйна, 2012 г.
R-36M, по-известна с НАТО обозначението си „SS-18 Satan“, е крайъгълен камък на съветското – а по-късно и на руското – стратегическо въоръжаване от самото си създаване през 70-те години на миналия век. Тази междуконтинентална балистична ракета (МБР) е разработена по време на Студената война, за да осигури на Съветския съюз ядрена отбрана срещу Съединените щати и техните съюзници.
С дължина от 32,2 метра и стартово тегло от над 231 тона, R-36M е способна да достави множество бойни глави на разстояние над 16 000 километра. Способността му да носи до 10 независимо насочващи се ракети го превръща в сериозна заплаха, заради което оръжието получава зловещия прякор „Сатана“.
През десетилетията R-36M претърпява няколко подобрения за повишаване на точността и капацитета на полезния си товар. Въпреки това възрастта на ракетата и напредъкът на глобалните системи за противоракетна отбрана карат Русия да я смени. Така се появява RS-28 Sarmat, замислена да гарантира, че стратегическите ракетни сили на федерацията ще останат възпиращ фактор срещу развиващите се заплахи, като модернизира ядрения ѝ арсенал.
Разработване на RS-28 Sarmat
RS-28 Sarmat излита от космодрума Плесецк, 2022 г.
Разработката на RS-28 Sarmat започва още в началото на века като целта е да се създаде ракета, която да може да пробива съвременните системи за противоракетна отбрана и да доставя по-значителен полезен товар на по-големи разстояния.
Бюрото по ракетен дизайн „Макеев“ е натоварено със задачата да разработи тази междуконтинентална балистична ракета от следващо поколение. И списъкът с изисквания за покриване е амбициозен: тя трябва да има обсег на действие от почти 18 000 километра; да може да носи няколко бойни глави; и да може да избягва системите за противоракетна отбрана. Очаква се също така да разполага с модерни системи за насочване, включително ГЛОНАСС и астро-инерциална навигация, за да се осигури точно поразяване на целта.
Процесът на разработване се сблъска с многобройни предизвикателства, включително технически забавяния и необходимост от тестване на нови двигателни системи, но Русия остава ангажирана с до край.
Спецификации на RS-28 Sarmat
RS-28 Sarmat е тристепенна междуконтинентална балистична ракета с течно гориво и стартово тегло малко над 208 тона. С дължина 35,3 метра и диаметър 3 метра тя е проектирана да носи множество бойни глави. Обсегът ѝ надхвърля 18 000 километра, а благодарение на усъвършенстваната си задвижваща система, която е получена от RD-274, тя може да развие скорост до 25 000 км/ч. Тя осигурява необходимата тяга за прецизно доставяне на полезния товар.
Една от най-забележителните характеристики на RS-28 е способността ѝ да носи различни конфигурации бойни глави. Той може да бъде оборудван с 16 леки MIRV, 10 тежки MIRV или 24 хиперзвукови плаващи апарата Avangard, които могат да развиват максимална скорост над 5 Мах и да маневрират, за да избягват противоракетната отбрана.
Системата за насочване на ракетата съчетава инерциална навигация с ГЛОНАСС и астроинерциални технологии, което гарантира точното доставяне на полезния товар. Тя е разположена в модифицирана система за изстрелване от силоз 15P718M за по-добра защита от вражески удари.
Защо е наречена „Сатана II“?
Наречена е от западните медии „Сатана II“ като препратка към предшественика ѝ R-36M. Това прозвище подчертава огромните възможности на ракетата и нейния потенциал да нанася унищожителни ядрени удари.
RS-28 се счита за една от най-смъртоносните ракети в света, главно поради усъвършенстваните си характеристики и способността да носи значителен брой бойни глави, като мощността ѝ се описва като 100 пъти по-силна от атомната бомба, хвърлена върху Хирошима по време на Втората световна война. Потенциалът ѝ да заобикаля противоракетната отбрана и да доставя хиперзвукови летателни апарати пък допринася за нейната смъртоносна сила, което буди загриженост сред международната общност, особено сред държавите, които са в обсега на нейното действие.
Министерството на отбраната обаче неведнъж е заявявало, че RS-28 не представлява заплаха за Съединените щати или техните съюзници.
Тестове
Тестването на такава една ракета е меко казано труден процес. Първият ѝ изпитателен полет се състои на 20 април 2022 г. Но пътят ѝ към оперативна готовност не мина без пречки.
RS-28 е претърпяла множество неуспешни изпитания, включително забележителен инцидент на 21 септември 2024 г., когато след тестово изстрелване на космодрума Плесецк, в северната част на Русия, завършва с „катастрофален провал“, оставяйки голям кратер на площадката.
„Една от възможните причини е първата степен (ускорител) да не се е възпламенила правилно или да е претърпяла катастрофална механична повреда, в резултат на което ракетата да е паднала обратно в силоза или да се е приземила в непосредствена близост до него и да се е взривила“, казва Тимъти Райт, научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания (IISS), в интервю за Ройтерс.
Въпреки тези проблеми Русия остава ангажирана с програмата Sarmat. Разработването на RS-28 е приоритет за руската армия и продължават усилията за решаване на техническите проблеми, които са възникнали по време на тестовете.
* * *
Ще изстреля ли Русия RS-28 Sarmat изобщо някога?
След като RS-28 Sarmat бъде обявенa за оперативна (твърди се, че в момента е в „бойна готовност“), Русия ще я разположи на стратегически места из страната в съществуващи шахти, включително на тези, на които преди това е била R-36M. Те са стратегически избрани, за да увеличат максимално обсега на ракетите и да предложат надеждно възпиращо средство срещу потенциални противници.
Очаква се разполагането на RS-28 да засили ядрената позиция на Русия и да гарантира способността на страната да реагира на заплахи. Тъй като руско-украинската война продължава да бушува в Източна Европа, руският президент Владимир Путин неведнъж е предупреждавал Запада за всякакви действия, които биха могли да доведат до ескалация в ядрен конфликт.