Истинският Рагнарьок: Намериха доказателства за реален викингски апокалипсис

Преди да настъпи Рагнарьок, както се разказва, светът ще бъде сполетян от „Фимбулвинтер“ (Голямата зима) – тригодишен период на студ без лято. През това време снегът ще нахлуе от всички страни, температурите ще паднат рязко, а гладът и страданието ще се разпространят по цялата земя. Ще започнат войни между хората, тъй като те ще се борят за оцеляване в тези екстремни условия, и скоро след това ще дойде началото и на Рагнарьок.

Тази история често се тълкува като мит за възхода и падението на човешката цивилизация, силата на природата и скандинавския цикъл на разруха и прераждане. Някои учени обаче се питат дали Фимбулвинтер не се е случил наистина…

Годината 536 от н.е. е призната за потенциално най-лошата година в човешката история, тъй като в Северното полукълбо изригва един със сигурност, а може би и още няколко вулкана. Което предизвиква продължила десетилетие „вулканична зима“, която покрива земното кълбо с пепел и серни газове, които блокират слънцето. Опустошенията се отразяват на живота на хората по целия свят – в Китай през лятото валят снегове, а средната температура в Европа се понижава с 2,5 °C. От другата страна на Атлантическия океан Перу става свидетел на суша, а бубонната чума в крайна сметка достигна до Египет през 541 г.

Според ново изследване на Националния музей на Дания тази вулканична зима може би наистина е била тълкувана като знак за края на времето и може да е в основата на Фимбулвинтер.

„Мнозина са спекулирали по този въпрос, но сега за първи път можем да докажем, че най-голямото климатично бедствие в човешката история е засегнало Дания катастрофално“, казва Мортен Фишер Мортенсен, старши изследовател в музея, в изявление.

Доскоро не беше ясно до каква степен това климатично събитие е засегнало Дания, но новото изследване на земеделските практики в страната от бронзовата епоха до епохата на викингите сега показва колко сериозно е било въздействието. Те постигат това, като изследват годишните пръстени в над 100 дъбови дървета от VI век, които показват слаб или никакъв растеж през този период – особено през лятото между 539 и 541 г.

„Ако дърветата не са могли да растат, не е имало и какво да расте на полето. В едно общество, в което всички се изхранват от земеделие, това е катастрофа. Имаме потвърждение и от други изследвания. Тук виждаме драстичен спад в зърнопроизводството, виждаме райони, които са просто изоставени от хората, и гори, които се разпространяват из тези изоставени полета“, допълва Мортенсен.

Анализът на дъбовите пръстени предполага, че дърветата в Дания са имали слаб или никакъв растеж през лятото между 536 и 542 г. (Снимка: Националният музей на Дания)

„В Норвегия и Швеция изследователите смятат, че до половината от населението е загинало, а не е изключено същото да се е случило и в Дания. Почти ме побиват тръпки, когато виждам тези малки, тесни годишни пръстени, защото знам колко много скръб, смърт и нещастие представляват те.“

Интересно е, че археологическите данни също подкрепят идеята, че това е било тежко време в Дания, тъй като от този период се появяват няколко големи златни находки – златни рога, съкровището от Винделев и съкровището от Брохолм, но находки, създадени от по-ранни периоди, се появяват изненадващо малко след този период. Сегашното тълкуване е, че всичко ценно е било принесено в жертва на боговете с надеждата, че то ще върне Слънцето.

В същото време анализът на отглежданите през следващите години култури показва, че оцелелите от суровите зими са били принудени да разнообразят възможностите си за по-добра продоволствена сигурност. Изглежда, че отглеждането на ръж е било едно от тези развития, тъй като тя става все по-разпространена през следващите векове, вероятно защото е по-малко изискваща на слънце от другите зърнени култури. На практика ръжта се превръща в застраховка срещу бъдещи трудности.

„Може да се спекулира дали ръженият хляб не произхожда от този период, защото в исторически план ръжта се е използвала за хляб. Ще е интересно, ако любовта ни към ръжения хляб е породена от климатична криза“, казва Мортенсен.

Разбира се, това не е окончателно доказателство, че митологичната Фимбулвитер се основава на тези събития, но съвпадението със сигурност е убедително.

„Подобни митове може и да са дело на свободното въображение, но може и да са вдъхновени от далечното минало. Няколко души са разсъждавали дали Фимбулвинтър се отнася до климатичната катастрофа през 6 век и сега можем да заявим, че има голямо съвпадение с това, което можем да докажем научно“, заключава Мортенсен.