Байфорд Долфин: Най-ужасният инцидент в историята на гмуркането

| от |

Има страшно много тегави начини да умрете случайно. Ето например човека, който падна в горещ извор на Йелоустоун. Но вероятно най-лошият инцидент, свързан конкретно с водолази, в историята се случва в Северно море през 1983 г.

Гмуркането на дълбоко в океана е рисковано занимание, не на последно място поради риска от декомпресионна болест. За да се сведе до минимум този риск, водолазите трябва да се издигат бавно в края на експедицията си. Но на нефтените платформи, където оборудването трябва да се проверява и ремонтира редовно, този процес може да забави работата…

Затова водолазите понякога се поставят в „сатурационни камери“: специално проектирани камери – с легла, принадлежности и други битови изисквания – които са под налягане, съответстващо приблизително на налягането в подводната зона, в която ще се работи.

US Navy 010703-N-5329L-005 Diver working on USS Monitor salvage

Сатурационен водолаз, който работи на 70 м дълбочина.

„Повечето развлекателни и научни гмуркания изискват от водолазите да прекарват часове в декомпресия, преди да се върнат на повърхността след всяко гмуркане“, обяснява Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (САЩ). При сатурационното гмуркане водолазите на практика живеят в камера няколко дни, дори седмици, и понеже тя е със същото налягане, няма нужда да се декомпресират дълго време, дори когато камерата е издърпана на повърхността на водата.

Камерите са пълни със смес от кислород и хелий, за да се предотврати натрупването на азот в кръвта, като страничният ефект е, че водолазите в камерите говорят с висок глас…

Campana húmeda

Водолазна камбана

На 5 ноември 1983 г. на сондажна платформа в норвежката част на Северно море водолазна камбана е извадена от дъното на океана и е прикрепена към камера. След като преминават през вратата от камбаната, двамата водолази затварят вратата и леко повишават налягането в нея, за да я запечатат.

Оттам те обикновено запечатват камерата от коридора, свързан с водолазната камбана, преди бавно да понижат налягането в него до 1 атмосфера и да освободят камбаната, отделяйки я от камерите. След това те могат да бъдат бавно разхерметизирани, за да се осигури безопасността на водолазите.

За съжаление, в този ден един от водолазите извън камбаната – било поради неразбирателство, било поради умора, предизвикана от дългите смени – отключва камбаната, преди да бъде разхерметизирана. Така системата от камери, която е била под налягане от 9 атмосфери, сега е свързана с навън, където налягането е 1 атмосфера…

В следствие на това водолазната камбана се изстреляла мигновено и с невероятна сила, убивайки водолаза, който отключил скобата. И вероятно това е бил най-добрият смъртен случаи през този ден, както разкрива един особено мрачен доклад от аутопсията…

Трима от четиримата водолази в компресионните камери вероятно са загинали мигновено, тъй като течностите в телата им са се разширили извънредно бързо, причинявайки кръвоизливи по цялото тяло. В последните им няколко секунди кръвта им е кипнала и на практика е разтопила заобикалящата я мазнина, която е изтекла от телата им.

Водолаз номер четири е бил най-близо до отвора, който се е образувал при освобождаването на скобата, и в резултат на това е бил засмукан през него – който е бил с диаметър само 60 сантиметра. Той е изпратен за аутопсия в четири отделни чувала, събрани от различни места около платформата, като една неидентифицирана част от тялото е взета на 10 метра от камерите. Всяка част от останките в торбите с тъкани и кости показвала някакви признаци на нараняване.

„Налице беше скалп с дълга, руса коса, но горната част на черепа и мозъкът липсваха“, се обяснява в доклада от аутопсията. „Меките тъкани на лицето обаче бяха намерени напълно отделени от костите“.

Много части от мъжа липсваха или пък бяха напълно унищожени. Пенисът му, макар и „наличен“, бил „инвагиниран“ в тялото, а гръдните и коремните му органи били „изхвърлени“.

„Дори гръбначният стълб и по-голямата част от ребрата са били изхвърлени“, обяснява аутопсията с придружаващи снимки, които наистина не искате да виждате. „Черният дроб е бил намерен някъде на палубата. Беше цял, сякаш изрязан от тялото.“

След инцидента семействата на водолазите се борят в продължение на 26 години, преди докладът да разкрие, че неизправностите в оборудването са виновни за особено мрачната смърт на близките им.

 
 
Коментарите са изключени за Байфорд Долфин: Най-ужасният инцидент в историята на гмуркането

Повече информация Виж всички