Обикновено пустинята Сахара е едно от най-сухите места на Земята, но през септември северозападната част на региона бе наводнена за първи път от десетилетия, след като екстратропичен циклон донесе със себе си рядко срещани проливни дъждове.
Според Обсерваторията на Земята на НАСА предварителните оценки сочат, че в някои части на Сахара в Мароко, Алжир, Тунис и Либия са паднали от десетки до над 200 милиметра дъжд на 7 и 8 септември. Последното количество обикновено пада в региона през цялата година.
„От 30 до 50 години не е имало толкова много дъжд за толкова кратко време“, казва пред АП Хусин Юабеб от Главната дирекция по метеорология на Мароко.
В резултат на редкия дъжд сред пясъчните дюни са се появили езера, дори на места като националния парк Ирики, където има езеро, пресъхнало от десетилетия. Мащабът на наводнението е заснет на сателитни снимки, макар че по-близо до Земята дронове също са заснели доста драматични кадри на новите езера.
Сателитни снимки на Сахара на 14 август, преди дъждa (горе) и на 10 септември, след дъждa (долу).
Въпреки че тези снимки са доста впечатляващи, те пропускат една последица от проливните дъждове – въздействието върху хората. От една страна, в Мароко 6 поредни години е имало суша, което означава, че проливните дъждове в някаква степен са добре-дошли.
От друга страна, в някои части на Мароко и Алжир дъждовете направиха наводнения, които причиниха сериозни щети на инфраструктурата и домовете на хората, като се съобщава за над 20 загинали.
Но какво изобщо ги причини?
„Макар че в този регион всяко лято има някакви валежи, уникалното тази година е екстратропичния циклон“, казва пред Обсерваторията на Земята на НАСА Моше Армон, старши преподавател в Института по науки за Земята и Еврейския университет в Йерусалим.
Екстратропичните циклони приличат на другите циклони по това, че са големи и се въртят, но разликата е, че се появяват на географски ширини, отдалечени от екватора – обикновено на повече от 30°. Могат да се появят над море или суша; този, който удари Сахара, започна да се формира над Атлантическия океан, но също така черпеше част от водата си от по-влажните екваториални райони на Африка.
Съществуват и опасения, че подобен циклон може да има по-дългосрочни последици за времето в региона, казва Юабеб пред АП, с потенциал за повече бури в бъдеще в резултат на увеличеното изпарение и влага във въздуха.