Монахинята, която симулира собствената си смърт, за да избяга от манастира и да „преследва плътска похот“

Животът в манастир изискват изключителна отдаденост – особено през XIV век. Но за Джоан от Лийдс, доста непокорна английска монахиня в манастира „Свети Климент“ в Йорк, тази отдаденост е непосилна – и тя организира бягството си.

Архивисти от Университета на Йорк наскоро разкриха завладяващата предистория на Джоан, докато превеждаха и дигитализираха 16 регистъра на архиепископите на Йорк, използвани за документиране на текущи събития между 1304 и 1305 г.

Те откриват една история за възхитителна хитрост, тъй като Джоан (или Йоана) симулирала собствената си смърт, като направила манекен „по подобие на тялото си“ и го поставила сред истински трупове, преди да избяга от манастира.

Бележката на архиепископ Мелтън, в която се твърди, че Джоан е била „съблазнена от неприличие“ и „преследва плътска похот“. 1318. (Снимка: Университет на Йорк)

Да напуснеш манастира веднъж щом си му се посветил по онова време е било значителен faux pas (нещо срамно), както поради сериозността на религиозните ангажименти, които се нарушават, така и поради ограничената власт на жените през Средновековието. Затова е съвсем очаквано, че религиозните водачи на Йорк са силно недоволни от нейните действия.

„Сега тя се скита на свобода, което е известна опасност за душата ѝ и скандал за всички от нейния орден“, пише архиепископът на Йорк Уилям Мелтън в регистър от 1318 г.

Само от излезлите наяве доказателства – подробно описано е, че Джоан е използвала манекен и го е заровила на място, което категорично ще сочи, че е умряла – бягството от строгите изисквания на манастира явно е било приоритет, който е надделял над всякакви потенциални последствия или възмездие.

В бележка в регистъра се обяснява, че тя „дръзко е загърбила благоприличието на религията и скромността на своя пол“, като е симулирала смъртта си „по хитър и подъл начин“, който я е накарал да симулира „болест на тялото“, при която „се е преструвала на мъртва“, преди да постави своя импровизиран двойник „на свещено място“ сред истинските, мъртви членове на нейния религиозен орден.

Регистърът на архиепископа на Йорк, в който подробно е описано дръзкото бягство на Джоана.

След като успешно заблуждава сестрите бенедиктинки да погребат манекенката, Джоан бяга и изминава около 50 километра, за да стигне до град Бевърли. Когато архиепископ Мелтън открил какво е направила, той заповядал на свой подчинен да я намери и прибере обратно.

„След като обърна гръб на благоприличието и на доброто на религията, съблазнена от непристойността, тя се включи непочтено и изкриви пътя на живота си арогантно към пътя на плътската похот, далеч от бедността и послушанието“, пише Мелтън.

Напълно неясно е дали църковните служители на Мелтън някога са открили Джоана, дали тя е успяла да си създаде изцяло нов живот и дали не се е върнала в манастира по собствено желание.

Това, което е сравнително добре установено обаче, е, че дългосрочният избор за кариера на жените в по същество се свежда до служба в манастир или участие в уреден брак – или работа за препитание, обикновено в селското стопанство, търговията на дребно, недвижимите имоти или занаятите.

Сара Рийс Джоунс разглежда регистъра

„Съществуваха ограничения доколко те могат да успеят кариерно или дори да практикуват много професии, още по-малко на позиции в публичната власт“, казва историкът от Университета в Йорк Сара Рийс Джоунс, водещ архивист на проекта за дигитализиране.

В началото на XIV в. даването на обет да станеш монахиня е реален път за жени още на 14-годишна възраст. Макар че това не им е било официално наложено, този доброволен житейски избор доста често е бил насърчаван върху младите момичета от пламенно религиозни родители.

Дали това е била историята на Джоана – младо момиче, което никога не е искало да стане монахиня, да живее в манастир и да жертва свободите си, и е предприело дръзко бягство, за да води по-добър живот – вероятно никога няма да разберем със сигурност. При сегашното положение обаче изглежда, че основната цел на Йоана – да напусне безследно – е била доста успешно постигната.