Ново проучване разкри, че китайската гигантска саламандра всъщност може да е до 9 различни вида, което доведе до нови призиви за засилване на защитата на тази критично застрашена група.
Това не е първата криза на идентичността за това добиче; още през 2019 г. учените потвърдиха, че в действителност съществуват три различни вида от него, като китайската получи титлата най-голямо земноводно в света с дължината си от 1,8 метра.
Подозрението за съществуването на няколко вида обаче го има от много по-отдавна.
„Възможността китайските гигантски саламандри да не са един вид се предполага от изследователи от 20 години“, казва в изявление професор Самюъл Търви, автор на последното изследване.
Трудно е обаче да се определи дали това е вярно само като ги погледнем; както обяснява водещият автор на изследването Мелиса Мар, външният им вид не се е променил от милиони години. Вместо това изследователите се насочват към генетиката, като сравняват нивото на ДНК разликите между различните популации на гигантските саламандри с тези, наблюдавани между други видове саламандри.
„Нашето изследване разкрива скрито разнообразие; макар и външно да си приличат, тези земноводни всъщност са се разграничили генетично на поне 7 различни вида“, казва Мар. Възможно е дори да има до 9 различни вида, но данните не са достатъчно убедителни, за да се каже със сигурност.
Това, което е ясно, подчертават авторите, е, че тези откритията трябва да се вземат под внимание, когато става въпрос за опазването на земноводните.
„Като ключов вид, опазването на китайските гигантски саламандри и тяхното генетично разнообразие е от съществено значение за поддържането на здравето на техните екосистеми“, обяснява Мар. „Нашите открития подчертават спешната необходимост от опазване на тези уникални земноводни, преди да е станало твърде късно.“
30-годишен Andrias davidianus в немски зоопарк
Оригиналният вид, Andrias davidianus, е класифициран като критично застрашен вид от Международния съюз за защита на природата и природните ресурси, като е отбелязал значителен спад в дивите популации в резултат на прекомерния лов за храна и загуба на местообитания.
Съществуват усилия за опазване и защита на този вид, но те не се прилагат автоматично и за новоопределените видове – особено като се има предвид, че само 4 от тях имат име.
Както обясняват авторите в статията си: „неназованите видове не могат да бъдат включени в национални или международни рамки за закрила и рискуват да бъдат изключени от мерките за възстановяване на популацията.“
„Трябва да съсредоточим вниманието си върху описанието на неизвестните досега нови видове гигантски саламандри, да открием всички оцелели животни и да гарантираме, че те са признати в законодателството за опазване на околната среда“, казва Самюел.
„Без тези действия рискуваме да изгубим завинаги тези забележителни животни, преди да е въведена адекватна защита за тяхното опазване.“