Краят на самураите

В продължение на векове самураите заемат престижна позиция в японското общество. Възникнали през XII в., те са били военният елит, известен с уменията си с катаната. Тяхното присъствие остава силно до епохата Мейджи, когато Япония преживява мащабни реформи. Някои подкрепят промяната, други са против нея – и именно тези настроения довеждат до организирането на тежко въстание на самураите срещу императорската армия.

Сайго Такамори

Начело на въстанието застава Сайго Такамори, бивш лидер на императорската армия, участвал във войната Бошин. Той също така е важна фигураи и в Реставрацията Мейджи като е един от нейните „трима велики благородници“, заедно с Окубо Тошимичи и Кидо Такайоши

Въпреки че първоначално подкрепя модернизацията, Сайго е разочарован от маргинализирането на самураите и от бързите темпове на промяната. Въстанието започва през януари 1877 г., когато той и неговите последователи, които по-късно наброяват около 20 000 души, тръгват от базата си в Кагошима към замъка Кумамото с надеждата да съберат подкрепа по пътя и да разпалят по-голямо въстание. След близо два месеца те губят, но това не намалява духа им и отново се изправят срещу императорските сили в битката при Табарузака.

Тя се състои от 3 до 20 март като силите на Сайго са превъзхождани с 15 000 на 90 000 души. И подобно на случилото се при замъка Кумамото, бунтовниците не могат да се мерят с императорската армия, която е въоръжена с пушки и артилерия – оръжия, които са много по-съвършени от тези, с които разполагат самураите.

Битката при Широяма

Битката при Широяма, състояла се на 24 септември 1877 г., е последното сражение на въстанието в Сацума. За трети и последен път самураите на Сайго Такамори се изправят срещу императорските сили, предвождани от принц Генсуи Ямагата Аритомо, опитен военен стратег и поддръжник на усилията за модернизация на правителството Мейджи.

Ямагата има богат опит както във вътрешните, така и в международните военни дела, тъй като е изучавал западни военни тактики. В крайна сметка той става известен като „бащата“ на японския милитаризъм – което намеква за предизвикателството пред самураите.

След гореспоменатите поражения Сайго и останалите му 500 самураи се оттеглят в Широяма, с изглед към Кагошима. Силите на Ямагата бързо обграждат хълма и вдигат обширни укрепления, за да попречат на самураите да избягат. Наблизо са разположени и няколко военни кораба, които да ги бомбардират.

През нощта на 23 септември адмирал граф Кавамура Сумийоши иска безусловна капитулация на Сайго, но водачът, придържайки се към кодекса бушидо, отказва. Когато нощта отстъпва място на деня, императорските сили започват артилерийски обстрел, последван от пълномащабно нападение.

Въпреки че са силно превъзхождани по численост и въоръжение, Сайго и хората му се сражават храбро, водейки близък бой с мечовете си. Самурайският водач е смъртно ранен в стомаха и бедрената артерия по време на битката и в съответствие със самурайската традиция той извършва сепуку. Смъртта му бележи края на всякаква реална организирана съпротива.

Сега под ръководството на Бепу Шинсуке останалите самураи предприемат последна атака, като се спускат по хълма с извадени мечове. Но те бързо са пресрещнати и убити.

Въздействие на въстанието в Сацума върху икономиката на Япония

Укрепления на японската имперска армия около Широяма, септември 1877 г.

Въстанието в Сацума има дълбоки икономически последици за Япония. Разходите за потушаването му са огромни – изразходвани са около 420 000 000 йени, което на практика довежда до фалит правителството Мейджи. Това принуждава държавата да се откаже от златния стандарт и да премине към книжни пари. Финансовото напрежение довежда до значителни икономически реформи, включително намаляване на поземления данък от 3 % на 2,5 %, в опит да се стабилизира икономиката.

Въстанието също така подчертава необходимостта от по-ефективна и модернизирана армия, което подтиква към инвестиции в инфраструктурата и промишлеността. Мейджи дава приоритет на развитието на национална железопътна система, подобрени комуникационни мрежи и модерни производствени мощности.

Тези инвестиции полагат основите на бързата индустриализация и икономическия растеж на Япония през следващите десетилетия.

Упадък на самураите

Въстанието в Сацума като цяло бележи края на самурайската класа, която доминира в японското общество в продължение на векове.

Реформите на Реставрацията Мейджи вече са започнали да подкопават техния статут, но поражението на въстанието показва превъзходството на съвременните военни тактики и технологии над традиционните самурайски методи. Ролята на самураите като военен елит е заменена от наборна национална армия, съставена от всички социални слоеве и оборудвана с модерно оръжие.

Краят на ерата бележи и значителна културна промяна в Япония. Въпреки че влиянието им отслабва, ценностите на бушидо и самурайския дух се интегрират в новата национална идентичност. Правителството Мейджи продължава да насърчава тези идеали, за да засили чувството за лоялност и дисциплина в армията и обществото като цяло.