Чували ли сте за Азиатския холокост?

Втората китайско-японска война е резултат от ескалиращо напрежение и конфликт между Китай и Япония, които назряват в продължение на десетилетия. Когато сраженията избухват в края на 30-те години на ХХ в., японските военни не проявяват никаква милост и извършват военни престъпления, толкова ужасяващи по отношение на броя на жертвите, че по-късно конфликтът става известен като „азиатския холокост“.

Какво довежда до войната и как тя се вписва в по-широките бойни действия в Тихия океан в рамките на Втората световна война? Сега ще си отговорим.

Какво довежда до Втората китайско-японска война?

Имперските амбиции и експанзионната политика на Япония изиграват значителна роля в навечерието на този конфликт. По време на Първата китайско-японска война (1894-95 г.) военните сили на страната вече са разгромили Китай и са установили позиции в Корея и Тайван. С договора от Шимоносеки, сключен в края ѝ, Китай отстъпва Тайван и други региони и признава независимостта на Корея.

В началото на XX в. Япония продължава да укрепва армията си и да модернизира икономиката си, което контрастира на сътресенията в Китай. Крахът на династията Цин по време на революцията от 1911 г. и последвалите борби за власт между различните военачалниците отслабват способността на страната да се противопоставя на чужди нашествия. Япония се възползва от това и издава „Двадесет и едно искания“, за да разшири още повече собственото си влияние върху китайската територия и ресурси.

Нахлуване в Манджурия

Нахлуването в Манджурия бележи значителна ескалация на японската агресия. Фалшивия Мукденски инцидент от 18 септември 1931 г., при който японски войски взривяват (доста слабо) участък от железопътна линия в Южна Манджурия и обвиняват китайски дисиденти, се използва за оправдаване на инвазията и Япония в рамките на няколко месеца превзема Манджурия, срещайки минимална съпротива по пътя си.

Бързо е създадена марионетната държава Манджоу-Го с владетел Пуйи, последният император на династията Цин. Лигата на нациите осъжда действията и създава Комисията на Литън, която да разследва случая, като в получения доклад се отправя критика към японците и се призовава за възстановяване на китайския суверенитет в Манджурия.

Япония се оттегля от Лигата на нациите в знак на протест, без да има значителен отзвук от страна на международната общност.

Пълномащабно нахлуване в Китай

Пълномащабната инвазия в Китай започва сериозно през 1937 г. след инцидента на моста Марко Поло на 7 юли. Той се случва близо до Пекин и бързо прераства в по-широк конфликт. В ранните етапи Япония постига бързи териториални придобивки, но китайските сили не спират съпротивата си; правителството, ръководено от Чан Кайши, се премества в Чунцин, където продължава да координира военните усилия.

Битката за Шанхай през август 1937 г. е една от първите големи конфронтации по време на Втората китайско-японска война. Въпреки ожесточената борба на китайските сили, японците имат технологично превъзходство и превземат града до ноември.

Падането на Шанхай е последвано от превземането на Нанкин през декември същата година.

Клането в Нанкин

Битката при Нанкин и последвалото клане остават едни от най-мрачните глави на Втората китайско-японска война. Градът пада на 13 декември 1937 г. след ожесточена битка, в която и двете страни дават значителни жертви.

След победата си японските войски започват шестседмичен терор срещу жителите на града като броят на убитите през този период китайски цивилни граждани и обезоръжени войници варира от 100 000 до 300 000 души.

Клането включва масови екзекуции, насилие над жени, грабежи и палежи. Бруталността на японците шокира международната общност и служи като част от по-широката стратегия на Япония за всяване на страх и сломяване на волята на китайската съпротива. Вместо да деморализират китайците обаче, зверствата активизират както националистическите, така и комунистическите сили да продължат борбата си.

Отношенията между китайските комунисти и националисти по време на тази война са сложни. Въпреки идеологическите им различия и продължителни граждански конфликт, заплахата, която представлява Япония, принуждава двете страни да създадат временен съюз, известен като Втори обединен фронт.

Комунистите, водени от Мао Дзедун, водят предимно партизанска война, като действат от базите си в Северен Китай. Осма маршрутна армия и Нова четвърта армия, и двете под командването на комунистическите сили, провеждат саботажи, засади и набези по японските снабдителни линии, като тактиката им се оказва изключително ефективна за разстройване на врага.

Въпреки сътрудничеството си срещу Япония националистите и комунистите остават недоверчиви едни към други. Конфликтите между тях не са рядкост, а и двете групи се стремят същевременно да разширят влиянието и контрола си върху китайската територия.

Какво се случва след японското нападение над Пърл Харбър?

Президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва закона Заем-наем

Влизането на съюзниците във Втората китайско-японска война след нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. бележи повратна точка в конфликта. След като обявяват война на Япония, Съединените щати започват да оказват военна и финансова подкрепа на Китай; Програмата „Заем-наем“ позволява на първите да снабдяват вторите с оръжие, оборудване и други ресурси.

Американски военни съветници, водени от генерал Джоузеф Стийлуел, са изпратени да помагат на китайците като главната цел е да се подобри обучението и организацията на китайската армия. Отношенията на генерала с Чан Кайши обаче са обтегнати.

Участието на съюзниците също така измества фокуса на Тихоокеанския театър, като ангажименти като битката при Мидуей и кампанията Гуадалканал отклоняват японските ресурси от Китай.

Операция Ичи-го

Японски войници по време на Ичи-Го

През 1944 г. Япония започва операция Ичи-Го – най-голямата военна кампания по време на Втората китайско-японска война. Тя има за цел да осигури сухопътен маршрут от окупираните от Япония територии в Китай до Френски Индокитай, като по пътя си превзема летища, използвани от американски бомбардировачи. Япония мобилизира повече от 500 000 войници, както и танкове, артилерия и самолети, за да гарантира правилното изпълнение на плана.

Операцията започва през април 1944 г. и първоначално има успех. Японските сили напредват през провинциите Хенан и Хунан, като превземат няколко ключови града и летища. Китайските националистически сили, измъчвани от лоша координация и недостатъчни провизии, изпитват затруднения да организират ефективна отбрана и всъщност огромният размер на Китай и трудният му терен в крайна сметка забавят японското настъпление.

Краят на войната

Втората китайско-японска война приключва през 1945 г., след края на Втората световна война. Хвърлянето на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, заедно с обявяването на война на Съветския съюз срещу Япония и собственото му нахлуване в Манджурия, принуждава Япония да капитулира. На 2 септември 1945 г. страната официално го прави – на борда на кораба Мисури, с което се слага край на конфликта.

Войната опустошава Китай с милиони жертви и големи разрушения. Правителството на Чан Кайши се бори за възстановяване и поддържане на реда, докато комунистическите сили, подсилени от военния си опит, се подготвят да възобновят гражданската война.

Тя се възобновява през 1946 г., което води до окончателната победа на Комунистическата партия. Националистите пък се оттеглят в Тайван, където създават отделно правителство.