Защо неръждаемата стомана не ръждясва?

Ръждата е резултат от реакцията на желязото с кислорода във въздуха или водата, при която се образува железен оксид. Това окисляване отслабва основния материал – но неръждаемата стомана съдържа допълнителен елемент, който прекъсва този процес.

Обикновената стомана е сплав, съставена предимно от желязо и въглерод. Ключовата променлива на неръждаемата стомана е хромът, който обикновено съставлява 10,5 % или повече от сплавта. (Наличието на хром на този минимум всъщност определя дали материалът се счита за неръждаем).

Ефектът на хрома върху желязото и стоманата е наблюдаван от десетилетия, но не е бил използван на практика до 1913 г., когато металургът Хари Бреърли търси начини да предотврати корозията в цевите на оръжията. Една сплав, направена частично от хром, се оказала устойчива на всички видове корозия и той бързо видял как тя може да се използва и изобщо в живота. Така приложил откритието си към кухненските съдове и прибори за хранене, а след това и към други стоки за бита.

Това, което Бреърли и други виждат, е, че хромът по същество прихваща кислорода: вместо да окислява желязото, кислородът взаимодейства с хрома и създава хромов оксид на повърхността. Хромовият оксид действа като своеобразно защитно покритие, което блокира достъпа на кислород до желязото. А ако това покритие бъде повредено, то може да се „поправи“ само. (Освен хром и въглерод, неръждаемата стомана обикновено съдържа силиций, манган, никел и молибден.)

Тъй като защитният слой на неръждаемата стомана е безопасен за храни, издържа на киселинни съставки и има непореста повърхност, той е идеален и за посуда.

Но не бива да се бъркат устойчив на ръжда с неръждаем. В определени случаи неръждаемата стомана може да ръждяса. Ако съдържанието на хром е ниско или ако материалът е изложен на въздействието на хлор или солена вода, сплавта може да отслабне. Постоянните механични увреждания, като например драскането ѝ с прибор, също могат да я увредят.

Вредна ли е ръждата?

Ръждата сама по себе си не е вредна за хората. Някои хора може да свързват ръждивите предмети с тетанус – инфекция, причинена от бактерията Clostridium tetani. Но тя обикновено се намира в почвата. Макар ръждата да е знак, че металът може да е бил изложен на въздействието на природните стихии, не самата ръжда е носител на патогена.

Поглъщането ѝ от кухненски съдове също е малко вероятно да ви навреди.

Автомобили от неръждаема стомана

Като се има предвид устойчивостта на неръждаемата стомана, си струва да се запитаме защо няма повече автомобили, изработени от този материал.

Както при повечето производствени решения, въпросът се свежда до разходите. Неръждаемата стомана е по-скъпа и по-трудна за заваряване. И дори да беше достъпна и пластична, тя пак щеше да е по-тежка от обикновената стомана, което щеше да доведе до по-голям разход.