Какво e „уморена светлина“?
Идеята, че Вселената се разширява, е предложена за пръв път от Едуин Хъбъл в края на 20-те години на миналия век и многократно е подкрепяна от емпирични наблюдения през последния век. Въпреки това едно алтернативно схващане, известно като Теория на уморената светлина, изглежда няма да изчезне напълно: според някои учени космосът все пак не се разширява.
И двата сценария се основават на факта, че по-отдалечените галактики изглеждат по-червени от тези, които са по-близо до Земята – явление, известно като червено отместване. Това се случва, защото дължината на вълната на светлината се увеличава, когато обектите се отдалечават един от друг, като по този начин тя се измества към червения край на спектъра.
Тъй като всички галактики са с червено преместване, това означава, че всички те се отдалечават от нас. Именно Хъбъл е забелязва, че отместването на даден небесен обект винаги е пропорционално на разстоянието му от Земята, което означава, че колкото по-далеч е той, толкова по-бързо се ускорява.
Тези открития подкрепят разширяването на Вселената и вдъхновяват белгийския физик Жорж Льометр да предложи идеята за Големия взрив през 1931 г. Според съвременните оценки той е настъпил преди около 13,8 милиарда години и е поставил Вселената на пътя на нейното безспирно разрастване.
Червената светлина, излъчвана от далечните галактики, привлича вниманието и на съвременника на Хъбъл Фриц Цвики, който предлага алтернативно обяснение на тази загадка. Според него червеното отместване, наблюдавано от Земята, се дължи на това, че фотоните губят енергия, като преминават огромни разстояния и по този начин намаляват честотата си и придобиват розов оттенък.
Следователно така формираната теория на уморената светлина оспорва идеята, че по-отдалечените галактики се движат по-бързо от по-близките, и се използва в подкрепа на твърдението, че Вселена е всъщност статична.
Но…
От една страна, нито едно емпирично наблюдение не е показало, че фотоните губят енергия, докато пътуват в пространството, а когато през 1931 г. Алберт Айнщайн е запитан за теорията, той отбелязва, че „никой не може да си представи как става това“.
Неотдавна откриването на енергийните остатъци от Големия взрив, известни като космически микровълнов фон, както и наблюденията на флуктуациите в светлинните, които идват от свръхнови, до голяма степен решиха дебата в полза на Хъбъл.
И все пак, въпреки че е системно и убедително отхвърляна в продължение на десетилетия, в момента Уморената светлина получава малко подновено внимание благодарение на наблюденията на космическият телескоп „Джеймс Уеб“ на най-ранните галактики във Вселената.
Отбелязвайки, че те са по-сложни и развити, отколкото може да се очаква от структури, формирали се толкова скоро след Големия взрив, някои коментатори се опитват да възродят рамката на статичната вселена. Въпреки това „Уморена светлина“ е просто твърде нестабилна, за да предостави алтернатива, и вероятно има друго обяснение за състоянието на тези ранни галактики, което не изисква да загърбваме законите на космологията.
