В първите следвоенни години (ВСВ) способността на Америка да събира разузнавателна информация за развитието на Съветския съюз е силно ограничена и единствените налични методи за въздушно наблюдение са балони, оборудвани с камери, и специализирани шпионски самолети. Балоните са неконтролируеми, ненадеждни и създават сериозни дипломатически проблеми, а височинните разузнавателни полети приключват на 1 май 1960 г., когато е свален самолет Lockheed U-2, а пилотът е заловен. В този момент върху американските отбранителни контрактори се оказва силен натиск да предоставят на САЩ и ЦРУ разузнавателна сателитна система – а Съветският съюз от своя страна има същата решимост да противодейства на такова американско сателитно наблюдение. Владимир Челомей обикновено се смята за първия конструктор в Русия, предложил идеята за противоспътникова система, която използва друг малък космически апарат, носещ взривен заряд. Първоначалното му предложение за „Истребител Спутников“ (ИС) е направено през 1959 г. Този малък апарат би бил насочен към целта от земята, след което ще премине към собствената си система, за да се донасочи.
Р-7
В началото на 1960 г. Хрушчов одобрява разработката на балистичната ракета УР-200, която Челомей предлага като ракета носител на взрива, а решението за продължаване на работата по ИС е одобрено в началото на 1961 г. Проектът е възложен на Анатолий Савин и неговия заместник К. А. Власко-Власов, които ръководят група в ОКБ-52, наречена КБ-1. Голяма част от работата по ИС изглежда е била разделена и класифицирана като строго секретна. Когато през 1963 г. първите прототипи наближават да бъдат завършени, все още има проблеми с разработването на УР-200 и е отправено официално искане да се осигурят ракети Р-7 за тестване. Първите два прототипа, наречени Пальот, са изстреляни на 1 ноември 1963 г. и 12 април 1964 г. И двете нямат системи за радиолокационно и инфрачервено насочване, но успешно демонстрират възможности за маневриране в орбита. УР-200, предназначена за изстрелване на ИС, обаче все пак се оказва много проблемна и след второто изпитание тя е отменена. Въпреки това Министерството на отбраната е впечатлено от ИС и препоръчва ракетата-носител да бъде заменена с ракета Р-36, разработвана тогава от ОКБ-586 (Oпытно-конструкторское бюро). В резултат на това през август 1965 г. Бюрото получава официално искане за разработване на подходяща версия на Р-36 като ракета за изстрелване на ИС, а новият леко модифициран проект е обозначен като 11K67 (а по-късно и като Циклон-2A).
Ракета Циклон
Тестовото изстрелване на тази ракета с третия прототип на ИС се извършва от Байконур на 27 октомври 1967 г. и е оценено като успешно. Наречен „Космос-185“, космическият кораб ИС първоначално навлиза в орбита с размери 546 x 370 км. и наклон 64,1°, която по-късно е увеличена до орбита с размери 888 x 522 км. През април 1968 г. в Байконур е изстрелян още един апарат ИС като Космос-217, въпреки че при този тест нещо се обърква и ИС не успява да се отдели от горната степен. Шест месеца по-късно Космос-248 е изведен в орбита в Байконур като голям целеви спътник за пълномащабно изпитание на възможностите на ИС. В рамките на няколко часа е изстрелян Космос-249, който е напълно оборудван с ИС. Космос-249 достигна орбита с размери 254 x 136 км. и маневрира, за да премине в непосредствена близост до Космос-248. След това е взривен малък взривен заряд, за да се демонстрира системата, въпреки че се смята, че целевият апарат е останал почти непокътнат…
Джералд Форд и Леонид Брежнев подписват общо комюнике по САЛТ-1. Владивосток, 23.11.1974
По-малко от две седмици по-късно е изстрелян друг апарат на ИС – „Космос-252“ – който успешно прехваща „Космос-248“. Космическият апарат се взривява в непосредствена близост до спътника и той е напълно унищожен. Въпреки че системата все още е била в ранна фаза на тестове, изглежда разумно да се заключи, че тези тестове се считат за много успешни. През 1969 г. и 1970 г. са осъществени още изстрелвания, като орбиталните височини на апаратите нарастват до над 2000 км. преди спускането към целта. През 1971 г. от космодрума Плесецк са изстреляни няколко спътника-мишени, обозначени като ДС-П1-М, и тестовете продължават до 1972 г., когато е подписан САЛТ-1 (Strategic Arms Limitation Talks – преговори за ограничаване на стратегическото въоръжение). Изглежда обаче, че по това време съветската противоспътникова система се счита за полуоперативна.
Тестовете са подновени през 1976 г., вероятно в отговор на военните предложения за американската совалка, която Съветският съюз възприема като нападателно оръжие. Ясно е също така, че възможностите и точността на системата ИС продължават да се подобряват.
Разработването на тази програма продължава доста хаотично до 1983 г., когато председателят Юрий Андропов решава да спре по-нататъшните тестове по политически причини. Въпреки че изследванията ѝ продължават и е построена орбиталната платформа „Полюс“, която е изстреляна неуспешно през 1987 г., по-нататъшни изпитания не са предприети. Колко далеч са стигнали опитите на САЩ да дублират съветската система остава неизвестно, но проектът SAINT може би е бил замислен като пряк отговор на ИС.