Какво не знаете за „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен

На пръв поглед „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен е обикновена история за момче и търсещ свобода роб, които плават по река Мисисипи. Но под нея книгата, която е публикувана в САЩ на 18 февруари 1885 г., е подривна конфронтация на робството и расизма.

Ето какво не знаете за една от най-обичаните и най-забраняваните книги в американската история.

Хъкълбери Фин се появява за първи път като герой в „Приключенията на Том Сойер“.

„Приключенията на Хъкълбери Фин“ е продължение на „Приключенията на Том Сойер“, романа на Твен за детството му в Ханибал, Мисури. Хък е „непълнолетният парий на селото“ и „син на градския пияница“ Пап Фин. Той носи изхвърлени от възрастните дрехи и спи по врати и празни бъчви. Въпреки това другите деца „желаят да имаха смелостта да бъдат като него“. Хък се появява и в „Том Сойер, детектив“ и „Том Сойер в чужбина“.

Възможно е Хъкълбери да е базиран на приятел от детството на Марк Твен.

Твен веднъж казва, че Хък е базиран на Том Бланкеншип – приятел от детството му, чийто баща, Уудсън Бланкеншип, е бил беден пияница и вероятен модел за татко Фин. „В „Хъкълбери Фин“ съм нарисувал Том Бланкеншип точно такъв, какъвто беше“, пише Твен в автобиографията си. „Беше невежа, некъпан, ненахранен, но имаше толкова добро сърце, колкото никое момче не е имало.“ Твен обаче може би преувеличава. През 1885 г., когато вестник „Минеаполис Трибюн“ го пита на кого е базиран Хък, Твен посочва, че не е на един човек: „Не бих могъл да ви посоча кой е целият образ, но все пак историята му е това, което наричам истинска история.“

Подобно на Хък, и мнението на Твен за робството се променя.

Хък, който израства в Юга преди Гражданската война, не само приема робството, но и смята, че да помогне на Джим да избяга е грях. Моралната кулминация на романа е, когато Хък обсъжда дали да изпрати на собствениците на избягалия писмо с подробна информация за местонахождението му. Накрая Хък казва: „Добре, тогава да си гледам работата“ и разкъсва писмото.

Като дете Твен не поставя под въпрос институцията на робството. Не само че Мисури е робски щат, но и неговият чичо притежава 20 души. В „Автобиография на Марк Твен“, том 1, писателят казва: „Спомням си ясно, че веднъж видях десетина чернокожи мъже и жени, оковани един за друг да лежат в група на паважа, в очакване да бъдат изпратени на пазара за роби. Това бяха най-тъжните лица, които някога съм виждал.“ В някакъв момент нагласите на Твен се променят и той се жени за момиче от семейство на аболиционисти. Неговият му тъст, Джервис Лангдън, е кондуктор в подземната железница и помага на Фредерик Дъглас – роб, впоследствие станал известен борец за човешките права – да получи свободата си.

Една рисунка на пенис едва не проваля романа.

Твен, който ръководи собствена издателска фирма, наема 23-годишния Е. У. Кембъл да илюстрира първото издание на „Приключенията на Хъкълбери Фин“. Точно когато книгата излиза от печат, някой – така и не се установява кой – добавя пенис към илюстрацията на чичо Сайлъс. Гравюрата показва как чичо Сайлъс разговаря с Хък и леля Сали, докато от панталоните му стърчи въпросният орган.

Според бизнес мениджъра на Твен Чарлз Уебстър 250 книги са били изпратени, преди грешката да бъде открита. Те са изтеглени и издаването им е отложено. Уебстър казва, че ако е бил изпратен целият тираж, „имиджът на Твен като благоприличен и морален човек е щял да бъде унищожен“.

Твен имал собствено мнение за цензурата на книгата.

През 1905 г. Бруклинската обществена библиотека сваля „Хъкълбери Фин“ и „Том Сойер“ от рафтовете си, защото, както пише един библиотекар на автора, Хък е „измамник, който не говори както трябва“. „ Твен отговаря:

„УВАЖАЕМИ ГОСПОДИНЕ: Много съм притеснен от това, което казвате. Написах „Том Сойер“ и „Хък Фин“ изключително за възрастни и винаги ме огорчава, когато разбера, че момчета и момичета са получили достъп до тях. Умът, който се омърси в младостта, никога повече не може да се измие; знам това от собствен опит и до ден днешен храня непреодолима горчивина срещу неверните настойници на младия ми живот, които не само ми позволиха, но и ме принудиха да прочета цялата Библия, преди да навърша 15 години. Никой не може да направи това и след това да диша спокойно

Най-искрено ми се иска да мога да кажа една-две смекчаващи думи в защита на характера на Хък, тъй като вие го желаете, но наистина според мен той не е по-добър от този на Соломон, Давид, Сатана и останалите от свещеното братство. Ако в детския отдел има непремахната Библия, няма ли да помогнете за отстраняването и на това съмнително послание?“