Твоето синьо като моето синьо ли е?
Цветовете не са статична величина, а са субективни както в личен, така и в културен план. Затова не е изненадващо, че един малък онлайн тест гръмна в интернет въз основа на много произволно разграничение между синия и зеления цвят. Разбира се, морското и горското са много различни нюанси; както и изумрудът и сапфирът.
Но къде точно се намира тюркоазът? Зелен ли е или син?
Тестът може да бъде намерен на сайта ismy.blue и просто ви показва цветове и вие трябва да решавате дали е синьо или зелено. След няколко цвята, които са видимо в единия или другия лагер, тестът ще ви даде граничен нюанс и нещата започват да стават трудни.
Културата на човек има голямо влияние върху решенията му на този по-късен етап. Един италианец, например, би бил от отбора на сините. Тюркоазеното определено би било синьо за него, защото turchese, celeste (небесносиньо) и azzurro (лазурно) се използват често в ежедневния италиански език и те не са просто „сини“. Използва се и verde-acqua – цвят между зелено и циан.
Връзката и припокриването на зеленото и синьото всъщност са често срещани в много езици. В японския, тайландския, корейския и езика лакота думата за синьо се използва за описание на цветови нюанси, които включват и такива, които англоговорящите хора пък биха нарекли зелено. В уелския език думата за синьо произлиза от думата за зелено: буквалният превод на думата им за трева – glaswellt – е „зелена слама“, но думата glas се използва за синьо.
За да изглеждат различими, цветовете трябва да имат специфично име. Например народът химба, коренно население в Северна Намибия, няма отделна дума, която да различава синьото от зеленото. Когато са тествани дали различават двата цвята, които са видимо различни за западните очи, те не успяват. Но при химба нюансите, които ние бихме описали като зелено, имат различни наименования и изследователите са установили, че някои оттенъци, които са неразличими за повечето хора от Запада, са драстично различни пък за химба.
Та моето синьо като вашето синьо ли е? Вероятно не. Което идва добре да ни напомни, че субективната ни гледна точка може да изкриви възприятието ни за фактическата реалност и че е важно да се съобразяваме с това как другите виждат света. Но също така, че ние сме „другите“ за останалите хора и следователно те трябва да правят същото и с нас!
