Защо толкова малко растения са сини?
Ако има един цвят, който почти навсякъде се асоциира с природата, това е зеленият. Като погледнем плодовете и цветята, започват да се появяват повече цветове, но с едно забележително изключение.
Къде е синьото?
Не твърдим, че сред растенията не може да се намери синьо. Няколко често срещани градински сорта – като хортензии, метличини и делфиниуми – имат естествен син цвят, а поразителни рядкости като алпийската пуя развяват лазурна багра.
Алпийска пуя
Но има и много самозванци! Боровинките, например, всъщност не съдържат син пигмент. Защо синьото е толкова рядък цвят сред растенията?
Растенията използват светлината, за да създават необходимата им за живот енергия чрез процеса на фотосинтеза. В пълния спектър от цветове на видимата светлина синият е най-енергийният и затова растенията искат да абсорбират много от него. Пигментите се проявяват като цвят на светлината, която отразяват, а не поглъщат. Така че сините растения ще отразят синята светлина, вместо да абсорбират цялата енергия, която тя може да предложи. Това не е добра стратегия, ако искат да постигнат максимален растеж, което е и причината повечето стъбла и листа да не са сини. Вместо това те съдържат хлорофил, който отразява зелената светлина.
Когато става въпрос за цветя обаче, синьото може да бъде полезно, като помага на растенията да се открояват и да привличат опрашители в претъпканото поле от жълти и червени цветове. Едно скорошно проучване се задълбочи в тази област и установи, че сините цветя са тясно свързани с едно конкретно опрашващо насекомо: пчелите.
„Пчелите имат фоторецептори, които са чувствителни към ултравиолетовите, сините и зелените дължини на вълните, и също така проявяват предпочитание към „синкавите“ цветове“, пише авторът на изследването д-р Адриан Дайър. „Причината пчелите да имат такива предпочитания остава неизвестна за изследователите“, допълва Дайър, но е трудно да се оспори информацията на екипа, която показва, че синият пигмент се появява само сред цветята, които трябва да привличат пчели и други насекоми, а не сред тези, които се опрашват без външна помощ.
Но производството на син пигмент не е лесна задача.
Хората много добре разбираме това още преди векове, когато се опитваме да произведем сини багрила. И поради недостига на синьо в природата – въпреки че древните хора са се справили доста добре с експериментите с лазурит и азурит – трябваше да се опитаме да създадем своя собствена боя. Така първият синтетичен пигмент, създаван някога, е египетското синьо. Преди това, в продължение на хиляди години, човешкото изкуство е било залято предимно с червени и кафяви нюанси.
Пигментите, които до голяма степен са отговорни за малкото съществуващи сини цветя, са антоцианините. Идентифицирани са над 600 от тях, които могат да бъдат класифицирани в 6 групи. Кои от тях присъстват в дадено растение е само част от картината; те могат също така да претърпят модификации, да взаимодействат с метали или други пигменти и дори да бъдат повлияни от заобикалящото ги рН, което води до появата на редица нюанси, включително и синьо.
И макар че всички тези усложнения на пръв поглед затрудняват постигането на истински син цвят при растенията, има и друга част от пъзела. Ние може да не виждаме много синьо в заобикалящата ни природа, но другите видове всъщност не възприемат цвета по начина, по който ние го възприемаме.
„Докато ние възприемаме синьото като по-рядък цвят в природата, за да разберем тактиките на растенията, е необходимо да разгледаме биологично значимите за тях наблюдатели“, пишат Дайър и екипът в статията си. С други думи, няма значение какво виждаме ние – важно е какво виждат пчелите.
