Летологика: Когато думата е на върха на езика ни

„Няма човек на земята – от която и да е култура, в която и да е възрастова група – който да не знае за какво говорите“, казва през 2017 г. Лиза Абрамс, професор по лингвистика и когнитивни науки от колежа Помона. Това е феномен дори сред ползвателите на жестомимичен език – в който случай той е известен като синдром на „върха на пръста“.

„Признаците са безпогрешни“, пише в едно станало вече знаково изследване на летологиката от 1966 г., проведено от психолозите Роджър Браун и Дейвид Макнийл. „Изследваният изглеждаше в леко състояние на мъка, все едно е на ръба да кихне, и ако успееше да се сети за думата, облекчението му беше значително.“

Но защо изобщо ни се случва да забравим дума? Можем ли да спрем? И трябва ли да се притесняваме, ако започне да се случва по-често?

Защо се случва?

Въпреки многото десетилетия изследвания, все още не сме сигурни какво точно защо се случва.

Ранните теории от 70-те и 80-те години предполагат, че той може да е резултат от това, че мозъкът ни първо избира грешна, но фонологично сходна дума – например, „айрян“ вместо „валериан“. Но през 90-те доказателствата за тази идея донякъде избледняват и изследователите търсят нови обяснения.

Някои от тях се обърнаха за отговори към теориите за самото речево производство. Това отново е област, в която съществуват различни мнения и идеи, но изследователите са съгласни поне с едно: използването на езика е изключително сложен процес с много моменти, в които нещо може да се обърка.

„Въпреки че теориите се различават, те като цяло са съгласни, че говорещите трябва да преминат през няколко етапа, преди въобще да започне артикулацията на думата и да се стигне до успешна речева продукция“, пише Ейбрамс, заедно с професора по психология от Университета на Флорида Даниел Дейвис, в статия за синдрома от 2016 г.

„По-конкретно, говорещият първо избира основното понятие, което трябва да бъде изразено, след което преминава през процеса на лексикален подбор, като избира абстрактна дума (лема), която най-добре отразява значението на понятието и определя подходящите синтактични свойства, като например граматичния й клас“, обяснява двойката. „След като бъде избрана, лемата се подлага на фонологично кодиране, като предава активация на фонологията на думата, например срички и фонеми, така че думата да може да бъде артикулирана.“

Ако случаят е такъв, тогава се смята, че думите ни засядат на върха на езика, когато първата част от процеса – изборът на подходящата лема – е завършена успешно, но последната част, при която се превежда тази лема в звук, не е.

За тази идея има и някои хубави косвени доказателства: тя помага да се обясни защо понякога можем да запомним общите черти на дадена дума, подробности като „о, започва с ‘е“, въпреки че самата дума не ни е недостъпна. Според тази теория това би било резултат от това, че фонологичното кодиране е само частично завършено.

Има само един проблем. Според по-нови изследвания дори това – усещането, че почти се сещаме за думата, но не се – може да е илюзия.

„Нашето изследване показа редица закономерности, които в съвкупност поставят под въпрос преобладаващото мнение за връзката между състоянието и частичния достъп до атрибутите на търсената дума“, пише Ан Клиъри, професор по когнитивна психология в Държавния университет на Колорадо.

Например, обяснява тя, не само че хората са по-склонни да не си спомнят нищо, отколкото да си спомнят частични атрибути на думата, но дори когато тези частични атрибути изказани, „те са били по-често грешни, отколкото правилни“.

„По време на състоянието хората са склонни да чувстват, че знаят характеристика като първата буква, дори когато всъщност не я знаят“, казва Клиъри.

Общо взето, тогава: защо се случва? Ами не сме съвсем сигурни.

Как да преодолеем летологиката?

Има два вида думи, които най-често се оказват на върха на езика ни, обяснява Абрамс през 2017 г.: лексика, която използваме рядко, и собствени имена. И в двата случая се смята, че това е резултат от отслабването на връзката между техните леми и фонология поради недостатъчната им употреба: „Не наричаме често хората, които познаваме, с имената им, когато говорим с тях, но когато го правим, връзката със звуковете им се засилва“.

Ето защо, стига да не забравяте често думите за предмети от ежедневието, не бива да се притеснявате твърде много. Да, забравянето ще зачести с напредването на възрастта, но не, вероятно не са самостоятелен признак за нещо страшно като болестта на Алцхаймер или деменция.

Въпреки това може да е доста неловко да не знаете името на колега, до когото сте седели 10 години – затова Ейбрамс има няколко тактики, които да ви помогнат да се измъкнете от неудобното положение.

„Едно от нещата е, че обикновено хората казват, че се опитват стратегически да намерят думатачрез буквата, с която смятат, че започва“, казва тя във видеоклип от 2013 г. за Американската психологическа асоциация. „Но аз мисля, че цялата начална сричка е ключова.“

Ето защо, обяснява тя, ако смятате, че знаете първата буква, опитайте да добавите следващата фонема – „дали е ла, дали е ле, дали е ли, дали е ли“ – и това може да направи търсенето по-плодотворно.

„Другото ми предложение, особено за по-възрастните хора, е […] че когато имате предвид чувате различни предложения, докато се опитвате да се сетите, това всъщност може да бъде вредно“, продължава тя. „Затова кажете на хората да не се опитват да ви помогнат!“

Вместо това „може би се разсейте малко“, казва тя, и просто дайте на мозъка си време сам да открие правилната фонология.