В Британския музей се намира древен мраморен релеф, на който са изобразени двама гладиатори, които се бият с мечове и щитове. Това е позната сцена от Древен Рим, с изключение на един интригуващ детайл: и двамата гладиатори са жени.
Надписът върху мраморния релеф, намерен в Халикарнас, Турция, гласи, че двамата гладиатори са се сражавали до достойно равенство. Но дали тогава това произведение на изкуството е единично, или жените гладиатори в Древен Рим са били нещо по-обичайно?
Когато правим опити да разбираме култури, от които сме толкова далеч, винаги се натъкваме на безброй познати препятствия. Ние сме обременени с очакванията на съвременния живот и затова се мъчим да тълкуваме доказателствата през нещо различно от призмата на днешното статукво. Въпреки това, когато става дума за гладиаторки, има някои интригуващи доказателства, върху които да се работи.
Мраморният релеф, споменат по-горе, е може би едно от най-ясните изображения на такива жени в Древен Рим. Смята се, че една бронзова статуя на възраст около 2 000 години също изобразява жена гладиатор, но това не е първоначалната интерпретация на артефакта.
Стригил
Малката статуетка, която сега се намира в Музея за изкуство и архитектура в Хамбург, традиционно се смята, че представлява жена атлет, която държи стригил – инструмент с извито острие, използван за почистване на кожата чрез остъргване на мръсотията и потта. В статия от 2011 г. обаче Алфонсо Манас от университета в Гранада предполага, че тази статуя всъщност изобразява жена гладиатор, „по-точно траекс, гладиаторски тип, който се бие с къс извит кинжал, оръжие, което за нетренираното око може да бъде объркано със стригил“.
Според Манас 10 литературни фрагмента и един епиграфски надпис са всичко, с което разполагаме като писмени свидетелства, в които се говори за жени гладиатори, така че разбирате защо цялата картинка е сложна за подреждане.
Макар днес да гледаме на гладиаторите като на герои, социалното им положение в Древен Рим е било съвсем различно. Да се биеш или да се представяш на арената за забавление на масите се е смятало за ниско положение, така че можете да си представите срама, който се е стоварвал върху всяка жена, която е искала да излезе на ринга. Най-добре го е изразил римският сатирик Ювенал:
Какво чувство на срам може да се намери у жена с шлем, която избягва женствеността и обича грубата сила… Ако се проведе търг на вещите на жена ти, колко ще се гордееш с нейния колан, подлакътници и шлемове, както и с кората от левия ѝ крак! Или, ако вместо това тя предпочита друга форма на бой [като траекса, където и двата крака са защитени], колко доволен ще бъдеш, когато момичето на сърцето ти продаде своите доспехи!….Слушай как тя ръмжи, докато тренира удари, както показва инструкторът, повяхвайки под тежестта на шлема.
Макар че жените гладиаторки се срещат рядко в сравнение с мъжете, те съществуват и са от всякакъв вид – от най-нископоставените до най-високопоставените. Що се отнася до въпроса защо са се чувствали принудени да се бият, когато подобна дейност е била посрещната с критика, може би са за слава и аплодисменти.
„Жените, които са избрали живота на арената – а изглежда, че това е бил избор – може да са били мотивирани от желание за независимост, шанс за слава и финансови награди, включително опрощаване на дългове“, обяснява директорът по съдържанието на Световната историческа енциклопедия Джошуа Марк. „Въпреки че изглежда, че жената се е отказвала от всякакви претенции за уважение веднага щом е излизала на арената, има някои доказателства, които сочат, че гладиаторките са били почитани също толкова високо, колкото и техните колеги мъже.“
Мисията продължава да сглобява несъмнено богатата история въобще на жените-воини на Древен Рим от оскъдните доказателства, с които разполагаме, а докато чакаме да открием още, винаги ще си имаме тази реклама на Pepsi.