Хората, които харесваме, могат да повлияят на качеството на спомените ни

Паметта ни помага да се учим от преживяното и да развиваме нови знания чрез интегриране и актуализиране на информацията ни. Този процес надхвърля простото припомняне на отделни събития – той включва свързване на елементи от различни преживявания.

Например, ако прочетете във вестника за почистването на местен парк от политическа група, след това минете през парка и забележите колко е чист, това може да ви накара да си повдигнете мнението за тази група. Ако забележите, че и други паркове изглеждат по-чисти, може да предположите, че въпросната политическата група има някаква заслуга и за тях. Ето как с паметта си можем да създаваме предполагаеми връзки извън преките ни преживявания.

Формирането на тези връзки е адаптивен процес и бързо и гъвкаво разширява знанията ни. Понякога обаче подобни мисловни преки пътища могат да доведат до погрешни изводи.

Изследване на Инес Брамао и Микаел Йохансон от Университета Лунд и Мариус Булциг от Университет на Мюнстър проиучва как предпочитанията към определени групи хора влияят върху способността ни да правим такива умозаключителни връзки за света. Предишни изследвания показват, че информацията от групи, които харесваме, ни дава по-добър достъп до паметта ни. Тези групи могат да са всякакви – от футболен отбор или политическа партия до хор, в който пеете.

Преди изследването обаче не беше ясно дали това явление се разпростира върху способността на мозъка да свързва информация от различни преживявания, за да прави изводи.

Разграничението между харесвани и нехаресвани групи се основава на собствените сведения на участниците. Всички189-има от тях са помолени да създадат профили на „съотборници“ и „опоненти“, като ги описват по отношение на политическа ориентация, хранителни навици, любими спортове и музикални предпочитания. Те попълват и въпросник, за да преценят доколко харесват своите съотборници и опоненти, като отговарят на твърдения като „Бих искал да опозная този човек по-добре“.

След това участниците изпълняват компютърна задача, която включва поредица от събития – разиграващи се в различни сцени, като например парк – и предмети от ежедневието като чадър, представени от съотборник или опонент.

След тази фаза на обучение участниците са помолени да направят изводи, като свържат обектите, представени в една и съща сцена. И резултатите са, че когато участват харесвани образи, свързването става по-лесно. Участниците извеждат връзките между обектите по-точно и с по-голяма увереност. Например свързването на двата обекта, показани в парка, е по-лесно, ако информацията е представена от „съотборник“.

Това показва, че хората могат да приоритизират информацията по различен начин в зависимост от това дали източникът им е симпатичен.

Данните показват, че хората могат да маркират информация от недоверен или нехаресван източник, с която по-късно да боравят предпазливо, докато са склонни да се доверят на информация от човек или група, която харесват. Когато харесвани или доверени хора представят информация, участниците се фокусират върху това, което се представя, а не върху това кой го представя.

Знанията ни често се развиват чрез синтезиране на различни части от информацията. Представете си, че сте на ново работно място. Дори да не сте виждали всички заедно, започвате да свързвате хората: когато срещнете Анна и Мария, а няколко дни по-късно Мария и Емилия, може да заключите, че Анна и Емилия също работят заедно.

Ако не сме толкова добри в синтезирането на спомени, които включват недолюбвани хора, това може да попречи на способността ни да разширяваме базата си от знания. Тъй като информацията от харесвани източници има тенденция да съответства на нашите убеждения, партийните разделения също могат да оформят мрежите от знания на дадена общност. Така например чистотата на парка е по-вероятно да бъде приписана на събирането на средства от харесвана, а не от нехаресвана организация. Страшно е, че този феномен може да се разпростре и върху обществени теми с голямо значение – като например, изменението на климата, където принадлежността ви към конкретна група влияе върху разбирането ви за причините за събития като горските пожари.

Резултатите от проучването показват, че тази тенденция се проявява дори при неутрална информация. В реални ситуации, където информацията често е спорна и предизвиква по-силни реакции, тези ефекти биха могли да бъдат още по-силно изразени. Например при вземането на решение кои истории се считат за фалшиви новини.

Хората, които се доверяват на източника на една фалшива новина, не само са по-склонни да я запомнят, но и са по-способни да я използват, за да правят нови изводи за света. Така фалшивите новини могат да се разклонят в нововъзникващите знания на хората.

Понастоящем не е ясно дали повишаването на осведомеността за тези предразсъдъци помага на хората. Предишни изследвания сочат, че простото осъзнаване на предразсъдъците на хората не е задължително да спира влиянието им върху поведението ни. В бъдещата работа ще трябва да се оцени дали същото важи и за новото предубеждение, разкрито в това изследване.

* * *

Хората се идентифицират и с други освен политическите групи – например с родния си град или нацията. Подчертаването на тези споделени връзки може да направи възможно временното активиране на тези идентичности и да увеличи влиянието им върху нашето мислене. Макар че това няма да намали значението на другите идентичности, то може да преосмисли въпроса за това кого смятаме за част от нашата група. Това преосмисляне пък от своя страна може да повиши способността ни да правим по-малко предубедени заключения въз основа на нова информация.

Резултатите от проучването с две думи показват, че социалната поляризация между различните групи може да бъде частично обяснена с основните ни когнитивни функции. Публикациите в социалните медии са видими проявления на поляризацията, но истинското бойно поле се намира в мозъците ни…