Функцията на Статуята на свободата, която всички забравят

Статуята на свободата, подарена на САЩ от Франция през 1884 г., е един от най-разпознаваемите паметници в света. Всички знаят характерния ѝ зелен нюанс (макар че не винаги е бил такъв), факела, символизиращ просвещението, и отличителната диадема на главата ѝ.

Една от особеностите, които често се пренебрегват обаче, са веригите в краката на статуята, което е жалко, тъй като те много по-добре отразяват първоначалното ѝ предназначение. Едуард дьо Лабуле, който пръв предлага дарението, иска да отбележи 100-годишнината от независимостта, но също и много по-скорошното премахване на робството.

Макар че несъмнено статуята се превръща в емблематична, много чернокожи американци по време на посвещаването ѝ я смятат за лицемерна. Макар че робството е било премахнато, законите на Джим Кроу, насочени към маргинализиране на чернокожите американци, са били в пълна сила в Юга, докато Северът е все още силно сегрегиран.

Пилос

Първоначално Фредерик-Огюст Бартолди планира Лейди Свобода, както също я наричат, да държи скъсаните вериги в ръцете си, но идеята ми изглежда твърде скандална и вместо това поставя скъсаните вериги в краката ѝ. Бартолди прави и други промени в останалите статуи на свободата, които прави. За тази в Ню Йорк избира диадема, но другите – всички от които между другото изобразяват Либертас, римската богиня на свободата – са направени с пилос, вид шапка, давана на освободените роби в Древен Рим.

Това послание – за края на робството, както и за независимостта – се губи малко след първото откриване на статуята, до голяма степен както и оригиналните цветове под външния окислен зеленикав слой.