Откъде идва креативността?
Креативност. Обикновено я свързваме с велики художници или мислители: от Бетховен до Айнщайн, от Пикасо до анонимецът, който ни е дал тирамисуто. Творчеството е част и от нашето ежедневие. Всеки път, когато правим нови асоциации между понятия или измисляме нов начин да правим нещо, ние сме творци.
Но откъде в мозъка идва творчеството? Едно скорошно проучване показва, че то включва съвместната дейност на много негови части.
Мозъкът не е просто безформена пихтия от клетки, а е организиран в много взаимосвързани области. Десетилетия наред изследванията са посочвали различни функции и роли на всички тях: има области за визуална обработка, за двигателен контрол, за пространствена памет и т.н. и т.н.
Уви, не изглежда да има обаче мозъчна област за творчество.
Дейността на мозъка е описвана и като мрежа: групи от взаимосвързани мозъчни области, които са активни заедно. Една от тези мрежи – мрежата на пасивния режим на мозъка (ПРМ) – може да е тази, която участва в творческото мислене.
Тя е описана за първи път едва преди 20 години, когато е наблюдавано, че група региони в мозъчната кората са активни заедно по време на периоди на спокойно бодърстване. Наречена е „пасивна“, именно защото изглежда, че това е състоянието на мозъка, когато не се занимава активно с някаква задача.
Оттогава насам е доказано, че ПРМ е активен по време на сънуване, блуждаене на ума, самоанализ, медитация – а сега и на творческо мислене.
ПРМ
В неотдавнашното проучване Елеонора Бартоли, доцент по неврохирургия в Медицинския колеж „Бейлър“, и колегите ѝ правят записи от мозъците на 13 участници. Те ги молят да се включат в задача, която проверява способността им за творческо свързване на различни идеи, като ги карат да изброят нови алтернативни начини на използване на обикновени предмети от ежедневието („какво друго може да се прави със стола, освен да се седи на него?“). Те наричат това „дивергентно мислене“, което подтиква хората да търсят връзки между привидно несвързани концепции. Те са оценявани както по това колко нови приложения измислят, така и по това колко оригинални са те.
Когато участниците са помолени да мислят за алтернативни употреби, ПРМ мрежата се активира, когато обектът им е предоставен. Но тя не е сама. Активна е и фронтопариеталната контролна мрежа. Това е мрежа, която обикновено се свързва с решаването на проблеми и вниманието, и когато участниците започват да изброяват алтернативни употреби, котио са измислили, активността ѝ става доминираща. Връзките между двете мрежи до този момент са били свързвани с дивергентното мислене: може би новите идеи първо трябва да бъдат генерирани, а след това оценени и филтрирани.
Изследователите в това проучване павят и друга стъпка напред. Те откриват връзка между асоциирането на творчески идеи и активността в ПРМ, но има ли причинно-следствена ли е тя? За да проверят това, те прекъсват дейността в ПРМ по време на изпълнението на задачата – и в резултат наблюдават намаляване на оригиналността на измислените алтернативни употреби.
Та не съществува една мозъчна област, която да контролира креативността; възможно е дори да не е една мрежа. По дефиниция креативният процес се опитва да формира асоциации между разнородни концепции, изследвайки неизследвани територии – затова не е изненадващо, че тя изисква сътрудничеството между няколко мозъчни области и мрежи.
