Наистина ли римляните са използвали потта на гладиаторите като афродизиак?
Новият трейлър на „Гладиатор II“ е абсолютен хаос от лъщяща плът и разлети телесни течности и макар че самият филм може да е съмнителен от историческа гледна точка, със сигурност е вярно, че бойците в Колизея са прекарали голяма част от живота си в кръв и пот. Отношението на древните римляни към всичката тази влага не е съвсем ясно, макар че едно бързо търсене в интернет ще ви подскаже, че потта на гладиаторите се е използвала като афродизиак и панацея.
Според многобройни, но непотвърдени сведения преди да бъдат изпратени на арената, състезателите са били намазвани със зехтин, който по-късно е бил изстъргван с помощта на инструмент (ако господинът е оцелял в смъртоносното състезание). Предполага се, че получената гладиаторска смес, която се е състояла от пот, кръв, ексфолирана кожа, прахоляк и масло, е била продавана във флакони на клиенти, които са я нанасяли върху собствените си тела и лица с надеждата да добият редица физически ползи от нея.
Понякога се твърди например, че тази отблъскваща течност е била смесвана с парфюм или използвана като крем за лице от богатите римски жени. Други твърдения сочат, че както мъжете, така и жените са я използвали, за да вкарат малко гладиаторска жизненост в сексуалния си живот или да лекуват редица заболявания – от болки в ставите до възпаления.
Подобно на много аспекти от новия блокбастър на Ридли Скот обаче, няма доказателства, които да сочат, че тази практика действително е съществувала. Напротив, уважаваният римски писател Плиний Стари е бил напълно отблъснат от идеята да се кисне в мръсотията на друг човек и в прочутия си текст „Естествена история“ (Naturalis historia) презира древните гърци за това.
Описвайки навиците на гърците, Плиний пише, че „изстърганото от телата на атлетите се смятат за притежаващо определени свойства с благороден характер, които са резултат от съединението на човешката пот и маслото“. Читателите почти могат да чуят как стомахът му се обръща, когато обяснява, че „материалът се използват под формата на мазило при възпаления и контракции на матката“.
Според Плиний гърците не виждат граници в медицинските свойства на потта на атлетите – наричана още гладиос – и я използват за лечение на всичко – от генитални брадавици до „възпаления на ректума“.
Като се имат предвид многото неточности, открити в „Естествена история“, е трудно да се каже доколко правдиви са били описанията на Плиний за гръцката хигиена и медицина, макар че наистина може да се почувства отвращението му, когато пише, че „те дори са стигнали дотам да изстъргват самата мръсотия от стените“. Предполага се, че тези остатъци също могат да хванат добра цена и са търсени като „средство за лечение на възпаления“, наред с други неща.
В действителност изглежда, че римляните не са използвали потта на гладиаторите за повишаване на сексуалната активност – нито за каквато и да било друга цел. По-скоро гърците са били тези, които са изтъквали ползите от гладиоса, за голямо отвращение на Плиний и неговите сънародници.
