Очарователният сексуален живот на насекомите

Някои насекоми могат да премахват пенисите си, а други произвеждат сперма, която е 20 пъти по-голяма от собственото им тяло. Трети пък са развили специални атрибути, с които да могат откъсват конкуренцията си от потенциални партньори…

Насекомите могат да бъдат страховито развратни и крайни що се отнася до чифтосването!

Бръмбари рогачи – мъжки (вляво) и женски (вдясно)

Мъжкият рогач – най-големият бръмбар в Европа – има огромни челюсти като рога, предназначени да разделя двойки в сладкия им момент. Това поведение всъщост се наблюдава при много бръмбари с рога с различна форма. Тези оръжия се използват и в борба с други мъжки за достъп до женските.

При много от тези видове по-дребните мъжки нямат шанс да спечелят борбата и затова те развиват подмолни тактики – например, изчакват мъжките да се сбият, след което се промъкват и се съвкупляват с женската, докато другите са разсеяни. Малките мъжки бръмбари се промъкват покрай големите, които пазят входовете на тунелите с женски, или прокопават тайни проходи, за да намерят дамите под земята.

В допълнение към физическите състезания между мъжагите, конкуренцията за оплождане на яйцеклетка се осъществява и между сперматозоидите. В животинското царство женските рядко са верни на партньорите си, така че е вероятно в репродуктивния тракт на женската попаднат сперматозоиди от няколко кандидата. Мъжките индивиди съответно са развили няколко начина да противодействат на това – като например да произвеждат големи сперматозоиди. Тези на плодовите мухи, например, са дълги почти 6 см, когато са разгънати, което е около 20 пъти повече от размера на мухата.

Но може би най-необикновеният метод за спечелване състезанието със сперматозоидите се наблюдава при водните кончета, които са развили орнаментирани с кукички пениси – с тях те могат да изхвърлят останвеното по-рано от предния мъжки.

И не само мъжките имат специално обособени пениси. Женските пещерни насекоми в Бразилия се са тези, които се борят за ласките на противоположния пол. При тях гениталии са с обърнат пол като мъжките имат отвор, а женските – бодлив еректилен орган. Женската го използва, за да изсмуче сперма на мъжкия, и дори може да реши в коя от двете камери в тялото си да я съхрани. Смята се, че това поведение е еволюирало като адаптация към ограничената храна, тъй като женските черпят енергия от семенната течност, получена по време на акта на копулацията, който може да продължи до 70 часа.

Пеперудите живеят само няколко седмици, така че ако мъжките ще стават бащи на някакво потомство, няма време за губене. Само че някои все пак трябва да почакат. Много пеперуди са полово зрели още щом излязат от какавидите. Но при някои видове мъжките се появяват няколко дни преди женските, заради което трябва да седят и да чакат…

По-тревожно поведение се наблюдава при дървениците. Мъжките просто пробиват коремчето на женската и вкарват сперматозоиди през раната директно в коремната ѝ кухина. Тъй като насекомите имат отворена кръвоносна система без артерии и вени, сперматозоидите могат лесно да мигрират от коремната кухина до яйчниците.

Разбира се, най-известното сексуално поведение на насекомите е това на богомолката, при което женската отхапва главата на партньора си по време на или след секс, като така набавя хранителни вещества за себе си и за потомството. Това поведение увеличава броя на яйцата, които мъжките оплождат. Неотдавна обаче учените установиха, че мъжките също нападат женските – без да искат да ги изяждат, само да прескочат трапа. Все пак тези, които печелят битката с жената, е по-вероятно да продължат да се чифтосват.

Много мъжки насекоми успяват да се чифтосат само веднъж, дори без да са изяждани от партньорките си. Например мъжките пчели еякулират с такава експлозивна сила, че дори можем да ги чуем. Това гарантира, че спермата ще бъде предадена на женската, но води до парализа на мъжкия, което го убива.

Един от начините да се попречи на други мъжки да се чифтосат с женска е да се създаде копулационна тапа. Паякът джудже произвежда запушалка, като отделя течност по време на копулацията, която се втвърдява с течение на времето. Изследователите са установили, че по-дългите копулации водят до по-големи тапи, които са по-трудни за отстраняване от другите мъжки.

За да се гарантира, че никой друг няма да се чифтоса с женската му, след като той умре, мъжкият кръгоплетен паяк пък е развил вече екстремна копулационна тапа. Той направо оставя пениса си в женската.