Как да предотвратим шестото масово измиране на животниски видове

Известно е, че пет 5 в историята на планетата Земята е губила по-голямата част от живите видове в рамките на кратък период от време. Вероятно това се е случвало и по-ранo от случаите, които знаем, но свидетелствата са заличени от времето. Понеже днес има опасенията, че това може да се случи отново, но не от астероид или супервулкан, а от човешката дейност, група учени се обединиха, за да определят най-важните горещи точки на планетата за биоразнообразието, чието оцеляване е от съществено значение, за да може епохата на човешкото господство да не се нареди сред най-лошите периоди на Земята.

Общо взето, засегнатите места са по-малки от Иран, но времето изтича.

Може да изглежда простичко да се изберат областите, които най-много се нуждаят от защита – добре известно е, например, че места като тропическите дъждовни гори кипят от живот и съдържат изумителна част от сухоземните видове на Земята. Но спасяването на всички тези региони е свръхамбициозно; най-ефикасният път към опазването на видовете се оказва малко по-различен.

„Повечето видове на Земята са редки, което означава, че те или имат много тесен ареал, или се срещат с много ниска честота, или и двете“, казва д-р Ерик Динерщайн в изявление. „А тази рядкостта е много концентрирана – в нашето изследване, вглеждайки се в елемента рядкост на видовете, установихме, че ни трябват само от около 1,2 % от земната повърхност, за да предотвратим шестото голямо измиране на живота на Земята.“

Тези 1,2% са почти 17 000 обекта и с 46% по-малко от предишните такива изчисления заради по-добро таргетиране на обектите. Съавторът професор Карлос Перес от Университета на Източна Англия твърди, че сега вече екологичните усилията „са финансово възможни, но се опасявам, че тази възможност бързо ще намалява с течение на времето“. Поради тази причина авторите на проучването призовават нещата да се задействат до 2030 г.

Тамарау

Понастоящем зоните, избирани за защитаване, са свързани по-често с политика и разходи, отколкото с броя на видовете, които могат да бъдат спасени. За правителството е лесно да приеме закон за национален парк в район от слаб икономически интерес или около любима туристическа атракция. Много по-трудно е да се направи същото за единствения дом на много видове, който има нещастието да се намира, например, над петролно находище.

Авторите изразяват количествено това твърдение, като отбелязват, че 1,2 млн. кв. км земя ще получат защита между 2018 и 2023 г., но по-малко от 10% от тях ще бъдат приоритетно предназначени за защита на видовете.

Не е сигурно обаче дали е в нашите възможности да защитим някои от тези територии конкретно от последиците от изменението на климата и инвазивните видове, дори ако приемем, че незаконното бракониерство и обезлесяването могат да бъдат предотвратени.

Все пак авторите искат да се съсредоточим върху това, което може да се постигне, а не върху това, което не може. Те отбелязват, че 38% от определените от тях територии се намират в близост до вече защитени места и често могат да бъдат включени с лекота.

„Тези места са дом на над 4700 застрашени вида и сами по себе си са някои от най-застрашените екосистеми в света“, казва Анди Лий, който също като Динерщайн е от неправителствената организация Resolve. „Сред тях са не само бозайници и птици, които разчитат на големи непокътнати местообитания, като тамарау във Филипините и качулатия макак в Сулавеси, Индонезия, но и земноводни и редки растителни видове с ограничен ареал.“

Качулат макак

Като разглеждат разходите, направени за подобни вече защитени територии авторите правят оценка на цената. Те признават, че често има разлики от място до място, дори и да са в икономически сходни региони – но при достатъчно голям брой обекти тези разлики би трябвало да се заличат.

Като цяло, екипът получава цифрата от 169 млрд. долара годишно за следващите 5 години за придобиване на земята и нейното опазване. Ограничаването на проекта до тропиците, където се намират повечето видове, намалява разходите до 34 млрд.

Колкото и плашещи да са тези цифри, Лий отбелязва: „Това представлява по-малко от 0,2% от БВП на Съединените щати, по-малко от 9% от годишните субсидии, от които се възползва световната индустрия за изкопаеми горива, и малка част от приходите, генерирани от минната и агролесовъдната промишленост всяка година.“

Разходите обаче може да не са единствената пречка. Областите с приоритет всъщност са струпани във военни зони като Сомалия и Йемен.

Авторите отбелязват също така, че тези райони са от жизненоважно значение за спиране на глобалното затопляне, като се има предвид, че огромното количество съхраняван в тях въглерод ще бъде загубено, ако биоразнообразието бъде унищожено.

„Какво ще завещаем на бъдещите поколения? Здравата и жизнена Земя е от решаващо значение за нас“, казва Динерщайн. „Затова трябва да започнем.“