Няколко авторитарни държави – освен Северна Корея – където демокрацията е мит

Чад

През април 2021 г. сегашният преходен президент на Чад Махамат Идрис Деби пое управлението след смъртта на дългогодишния лидер (и негов баща) Идрис Деби Итно. Покойният президент е убит от Фронта за промяна и съгласие в Чад – военна организация, чиято цел е да свали правителството, което в продължение на 30 години използва политически репресии и институционални промени, за да остане на власт.

Жена от Чад гласува на президентските избори през 2016 г.

Военният режим, който мнозина обвиняват, че е дошъл на власт чрез преврат, заплашва да провали до голяма степен успешните операции за борба с тероризма, установени от предишното правителство, което контролираше разпространението на групировки като „Боко Харам“.

Новото правителство обещава да проведе избори, но страната е известна с това, че разчита на политически манипулации и репресии, за да запази контрола си. В съчетание с променящата се регионална политика е възможно да се увеличат заплахите за безопасността на цивилното население от страна на терористичните и бунтовническите групи. Предвид това авторитарната държава понастоящем има резултат 1,67 по Индекса на демокрацията на списание The Economist (индексът е от 0 до 10).

Демократична република Конго

Правителствени войски

Политическото напрежение в Демократична република Конго (ДРК) достигна връхната си точка през 2017 г., когато президентът Джоузеф Кабила отказа да напусне поста си, след като изтече лимитът му от два мандата. Свободата на словото и свободата на мирно събиране, упражнени в знак на протест срещу изземването на властта от Кабила предизвикаха насилие като силите за сигурност убиха 62-ма демонстранти. През следващата година загинаха още над 100 души, а редица журналисти бяха задържани от властите.

Сблъсъците между конгоанските сили за сигурност, подкрепяните от правителството милиции и местните бунтовнически групировки доведоха до смъртта на около 5 000 души в региона Касай. Според Хюман Райтс Уоч „600 училища са били нападнати или разрушени, а 1,4 милиона души са били разселени от домовете си […] В региона са открити близо 90 масови гроба, за повечето от които се смята, че съдържат телата на цивилни и бойци, убити от правителствените сили за сигурност“.

Понастоящем ДРК има оценка 1,40 в Индекса за демокрация.

Узбекиста

Шавкат Мирзийоев с Путин

Узбекистан се смята за една от консолидираните авторитарни държави в света, като през последните години правителството му е направило положителни промени относно нарушенията на човешките права и контрола. Новият лидер на страната, президентът Шавкат Мирзийоев, освободи политически затворници, намали „черния списък“ на страната в областта на сигурността и облекчи някои ограничения върху свободата на словото.

За съжаление, тези промени не са достатъчни, за да променят оценката на Узбекистан по индекса, която е 2,12. Опозиционните партии продължават да бъдат поставени извън закона, а медиите са под строгия контрол на правителството.

Неоправданите арести продължават, а ужасяващите наказания като изтезания, несправедливо лишаване от свобода и принудителен труд остават обичайни. Според свидетелски показания, записани от Хюман Райтс Уоч, затворници са измъчвани пред други лишени от свобода лица, принуждавани са да тичат голи в студа и са обливани с ледена вода, за да не заспиват.

Туркменистан

Сердар Бердимухамедов s Putin

Туркменистан е една от най-потайните и затворени авторитарни държави в света. Президентът контролира повечето аспекти на обществения живот, като забранява всяка форма на религиозно и политическо изразяване, която не е одобрена от държавата. Освен това медиите са под строг контрол, а достъпът до интернет е ограничен. Всичко това е довело до това, че Туркменистан получава оценка от 1,66.

Авторитарният режим изглежда се интересува повече от това какво мисли външният свят, отколкото от правата на собствените си граждани. Много жилищни комплекси бяха разрушени за мащабен проект в очакване на Азиатските игри на закрито, които предложиха на света рядък поглед към потайната страна.

През 2022 г. бившият президент Гурбангули Бердимухамедов се оттегли от поста и беше заменен от сина си Сердар, който впоследствие спечели президентските избори в страната. Оттогава обаче редица международни организации се изказват за изборите, като ги наричат „нито свободни, нито честни“.