Еверест: Най-високото гробище на света
По-голямата част от загиналите алпинисти, които са останали в планината, се намират в зоната на смъртта на Еверест – частта от върха, която е над 8000 метра. Там въздухът е толкова разреден, че алпинистите редовно носят със себе си бутилки с кислород. Бутилките обаче са тежки и скъпи и едва напоследък алпинистите започнаха да носят празните си бутилки надолу по планината, вместо да добавят към купчините боклук.
Дори и с бутилиран кислород, всяко движение в зоната на смъртта на Еверест може да бъде предизвикателство. Всяко допълнително усилие да се помогне на човек в беда може да изложи на опасност живота на още хора. Използването на ценни ресурси за пренасяне на неработоспособни алпинисти и спускане до по-щадяща височина е невероятно опасно дори за опитни шерпи. И затова повечето от телата на жертвите на Еверест просто си остават там, където са паднали.
Но колко тела има на Еверест?
Точният брой не е известен. В статия на Би Би Си от 2015 г. се изчислява, че труповете на повече от 200 от над 300-те души, които са загинали в планината, все още са там. Много от тях се намират пред очите на алпинистите, които си проправят път към върха – трагично напомняне за опасностите, които ги чакат.
Някои от тях дори вече са част от легендите за Еверест. Една фигура, известна като Зелените ботуши, за която се смята, че е индийският алпинист Цеванг Палджор (или другарят му Дордже Моруп), загива в прословутата снежна буря през 1996 г., описана в бестселъра на Джон Кракауер „В разредения въздух“. Тялото дълго време маркирало пещера по маршрута на Североизточния хребет. Докато през 2014 г. китайски екип го преместил на по-малко видимо място.
Зелените ботуши обаче е само едно от многото. По Североизточният хребет има толкова много тела, които все още носят цветните си пухени якета и екипировка за катерене, че районът си е спечелил трагикомичния прякор „Долината на дъгата“.
През 2006 г. британският алпинист Дейвид Шарп припада, когато му свършва кислородът, в същата пещера, където загива и Зелените ботуши. Според някои данни повече от 40 други катерачи са минали покрай Шарп, докато той все още е бил жив, но или не са разбрали, че той все още диша, или не са успели да му помогнат. Оттогава трагедията е обект на дискусии.
Връх Еверест със Североизточния хребет (№12, вдясно)
С увеличаването на броя на катерачите на Еверест през последните 30 години нараства и броят на жертвите, като някои дни се открояват като най-смъртоносните в планината. На 11 май 1996 г. 8 алпинисти, сред които и Грийн Боутс, така и не успяват да се върнат в базовия лагер след като ги връхлита снежна буря. На 18 април 2014 г. лавина в опасно нестабилния ледопад Кхумбу погребва 16 опитни шерпи, които са подготвяли фиксирани въжета за катерачния сезон. Само една година по-късно мощното земетресение, което разтърси Непал, предизвика лавина, която връхлетя базовия лагер на Еверест и уби най-малко 22 души на 25 април 2015 г.
Едно нещо е сигурно: Много хора, които се надяват на върховното постижение, все още са там, вечно в плен на целта си.
