Титъл и последният мач
На 20 септември 1964 г. Йелбертон Ейбръхам Титъл ще разбере, че е дал всичко на спорта. Той е известно име от футболния отбор на Ню Йорк (говорим за американския футбол) и през годините е видял всичко. Посрещал е оваците на публиката, печелил е титли, бил е на корици на списания, но не е непознат и на загубите, на контузиите, на освиркванията след тежки битки. На 20 септември, Титъл излиза на 38-годишна възраст и дори не осъзнава, че е дал абсолютно всичко на този спорт. Предоставил е младостта си, силата си, волята си да не се отказва.
Последното даже е било предупреждение, особено след като говорим за спорт, изискващ много усилия и причиняващ най-различни травми. След една сериозна серия от разигравания, Титъл се озовава в много неприятна позиция – посрещнат е от опонент, който не просто го сваля на земята, той го неутрализира. Епичният сблъсък е уловен от всеки зрител, а легендата разказва, че телата на гигантите са създали неповторим звук. Никой дори не разбира, че Титъл е бил ударен от влак, докато се е опитвал да спечели поредната топка. Неговоият опонент е достатъчно млад, за да бъде негов син, а падането е повиквателна за пенсиониране.
38 години са изключително много за този спорт, дори боксьорите трябва да приемат истината в един момент. Титъл се озовава на земята, а всички камери са насочени към него. 38-годишният атлет най-накрая разбира истината по трудния начин, той е твърде стар. От главата му капе кръв, очите му са празни, ръцете стоят объркано. Сблъсъкът е бил безмилостен. Повечето спортни журналисти ще си спомнят, че това е бил момента, в който един от най-великите войни е поставен на колене.
Снимката ще започне да обикаля всяко едно списание, фотографът ще стане известен, а посланието ще е ясно – това е човекът, който най-накрая разбира, че е смъртен.
Мнозина виждат още един елемент – есенцията на този спорт – начинът, по който се изграждат легенди, а след това се унищожават за удоволствието на публиката. Всичко започва с овациите, а след това приключва в забрава. Лицето на Титъл казва абсолютно всичко, което човек изпитва, когато се изправи в такава ситуация. Спортните критици няма да спират да напомнят, че той е играл играта и играта е победила, както винаги се е случвало в историята на всеки атлет.
След известно време ще обяви и своето окончателно решение, но никой няма да говори за загуба. Той е играл със сърцето си, куража си и е дал всичко, което е можел, както прави всеки мъж в една игра, без значение дали е на спортна площадка или в живота. Последната съдийска свирка ще сложи край на кариерата му, а след това ще остане като легенда в спорта, защото името му остава завинаги в историята. Той се помни като човекът, който никога не бяга, без значение колко трудно ще е в следващия мач, без съжаление и без резерви. Мнозина разбират и истината, всеки човек наистина ще стигне до този момент, но е важно как ще го посрещне.
