Често се казва, че за да опознаеш врага си, трябва да станеш врага си – а когато този враг са фалшивите новини, ново проучване на игра, в която играчите се превръщат в „разпространители на фалшиви новини“, показва, че това наистина помага.
Въпросната игра е Bad News, разработена от холандската медийна платформа DROG и учени от Университета в Кеймбридж като начин за „ваксиниране“ на обществото срещу дезинформацията. Преструвайки се на създатели на фалшиви новини – целта е да се спечелят колкото се може повече последователи и колкото се може повече недобросъвестно доверие – играчите се сблъскват с реални стратегии за разюпространение на фалшиви новини, като например политическа поляризация, конспиративни теории и кражба на самоличности.
Още през 2019 г. проучване, проведено сред 15 000 участници, показа, че играта успешно подобрява способността на хората да забелязват и да се противопоставят на дезинформацията, но екипът искаше да провери дали същите резултати могат да бъдат постигнати и в по-традиционна образователна среда: в класната стая на средното училище.
516 ученици на възраст между 16 и 19 години от горните класове на четири различни шведски училища бяха помолени първо да попълнят въпросник, който измерва способността им да разпознават както манипулативно, така и достоверно съдържание, като оценяват постове, подобни на тези в Twitter, дали са истина или лъжа и защо смятат така.
След това учениците получиха задача да играят „Лоши новини“ – индивидуално, по двойки или като цяла група в класа. След като изиграят играта, те попълват втори въпросник, който отново измерва уменията им за откриване на дезинформация, както и какво мислят за играта.
Независимо от това дали ученикът е играл играта сам, или не, проучването показа, че играта е имала положително въздействие.
„Учениците подобриха способността си да разпознават манипулативни техники в публикациите в социалните медии и да правят разлика между достоверни и подвеждащи новини“, обяснява авторът на изследването Томас Нигрен в изявлението си, въпреки че най-добре се справят учениците, които вече имат положително отношение към достоверните източници на новини.
Много младежи също така са били в състояние по-добре да обяснят как могат да разпознаят представената дезинформация.
Но авторите отбелязват и някои ограничения: изследването е проведено само върху ученици от една държава и е проверявало само способността им да разпознават дезинформация в публикация в социалните медии. Те предлагат бъдещи проучвания на въздействието на играта в други страни и върху оценката на достоверността на цели новинарски статии.
„Това е важна стъпка към снабдяването на младите хора с инструментите, от които се нуждаят, за да се ориентират в свят, пълен с дезинформация“, казва Нигрен. „Всички ние трябва да станем по-добри в разпознаването на манипулативните стратегии в медиите, тъй като е практически невъзможно да се различат с просто око дълбоките фалшификати, например, и друга дезинформация, генерирана от изкуствен интелект.“